— Горе-долу. От време на време. Бих казал горе-долу голям брой.
Той се придвижи до бюрото и рече:
— Просто изпразни джобовете си тук. Законът го изисква. Ще ти измисля заповед за задържане.
Блейн зарови из джобовете си. Портфейл, кредитни карти, носна кърпа, връзка ключове, кибрит и най-накрая револвера.
Извади го доста енергично и го остави при останалите неща.
Шерифът го видя и попита:
— Имал си го през цялото време, а? Блейн кимна.
— И въобще не го използва?
— Бях прекалено уплашен, за да се сетя за него.
— Имаш ли разрешително?
— Той дори не е мой.
Шерифът тихичко подсвирна през зъби.
Вдигна револвера и го отвори. Проблесна медното сияние на куршумите.
Шерифът отвори едно чекмедже и го хвърли вътре.
— Сега — каза той, сякаш с облекчение — имам легален повод да те задържа.
Вдигна кибрита и го подаде на Блейн.
— Ще ти трябва за пушене. Блейн го прибра в джоба си.
— Мога да ти донеса цигари — каза шерифът.
— Няма нужда. Понякога паля, но не съм голям пушач.
Шерифът откачи връзка ключове от един пирон.
— Ела.
Блейн го последва в коридор, който водеше към редица клетки.
Шерифът отключи най-близката от другата страна на коридора.
— Всичките са на твое разположение. Пуснах последния снощи. Едно момче, което минало границата и се насвяткало. Въобразило си, че е силно колкото белите хора.
Блейн влезе в клетката. Шерифът трясна вратата и я заключи.
— Ако искаш нещо — каза той гостоприемно, — просто ме извикай и ми кажи. Ще ти го донеса.
8.
Беше преминало през много наименования.
Едно време са го наричали екстрасензорно възприятие. По-късно станало известно като псионика или за по-кратко — пси. Но в самото начало е било назовавано магия.
Шаманът с окисите, които използвал за боядисване, с ашиците, които тракали в черепа, с торбичката си с отвратително съдържание може би го е упражнявал по един по-несръчен начин още преди да е била написана първата дума. Опитвал се е да схване принципа, който не е разбирал, като по-скоро дори не е знаел, че не разбира, и не е съзнавал, че въобще има нещо, което да разбере. А знанието се е предавало — от неподходящи във все по-неподходящи ръце. Магьосникът от Конго го е използвал, жреците от Египет са го знаели, мъдреците от Тибет също са били запознати с него. И във всички тези случаи то не е било използвано мъдро, не е било разбирано правилно, било е смесвано с много глупави суеверия и във времената на логиката е било дискредитирано, като едва ли е бил останал някой, който да вярва в него.
Във времената на логиката са възникнали методът и науката. В света, изграден от науката, няма място за магията, защото в нея няма метод или система и не може да бъде редуцирана до една обща формула. Затова тя е подозрителна, вън от границите на приличието и считана за пълна глупост. Нито един човек, който е напълно с разсъдъка си, не би я приел.
Сега я наричаха ПК (вместо „паранормална кинетика“, което е твърде дълго за изговаряне). Тези, които разполагаха с паранормална кинетика, биваха наричани паранормалници и биваха затваряни в затвори, а понякога ги чакаше дори по-лош край.
Това беше странно, ако човек се замислеше. Защото въпреки неясната пропаст, която лежеше между ПК и науката, именно подреденият ум, който науката бе донесла на човешката раса, можеше да накара ПК най-после да заработи.
И колкото и странно да изглеждаше, каза си Блейн, било е необходимо първо да се появи науката. Защото науката е трябвало да бъде развита, преди човекът да може да проумее силите, които са освободили ума му от оковите. Науката е трябвало да бъде развита, преди менталната енергия да може да бъде овладяна и накарана да работи от тези, които са я носили в себе си. Защото дори в учението за ПК е имало нужда от метод, а науката е била инкубаторът, в който този метод бил създаден.
Имаше хора, които смятаха, че в далечното минало пътят пред човека се е разклонил в две посоки. Едната била отбелязвана като „магия“, а другата като „наука“. Човекът бил поел по пътя на „науката“ и е оставил „магията“. Много от тези хора считат също така, че човекът е направил огромна грешка при избора на своя път. Те казват: вижте колко далеч бихме стигнали, ако бяхме избрали „магията“ в началото.
Но те грешаха, каза си Блейн, защото никога не е имало два пътя. Бе имало само един. Защото човекът е трябвало първо да овладее науката, преди да може да овладее магията.
От друга страна, науката почти беше унищожила магията, почти я бе запокитила в склада за забравени вещи, беше й се надсмяла и подиграла.