Той насочи колата към мигащия надпис на бара.
— Може би трябва да започнем оттук.
— Същото е като всяко друго място. Но изглежда, че е единственото отворено заведение наоколо.
Барът беше празен. Барманът се бе подпрял на лакът и лениво търкаше въображаеми мокри петна е някаква кърпа.
Блейн и Хариет се изкатериха на столове срещу него.
— Какво да бъде? — попита той. Те поръчаха.
Той взе чаши и се протегна за бутилките.
— Нещо не върви тази вечер — подхвърли Блейн.
— Време е да затварям — отвърна мъжът. — Те не се заседяват. Почне ли да се смрачава, хората гледат да са на сигурно място. В този град всички правят така.
— Опасен град?
— Не, не особено. Всичко е заради полицейския час. Тук се спазва много стриктно. Има патрули из целия град и ченгетата са строги. Наистина го спазват.
— А вие? — попита Хариет.
— О, аз нямам проблеми, мис. Момчетата ме познават. Знаят какви са обстоятелствата. Знаят, че трябва да вися тук в случай че някой закъснял клиент като вас се отбие. Най-вече от хотела. Знаят, че трябва да почистя бара и да изгася светлините. Дават ми още малко време след вечерния час.
— Звучи доста строго — каза Блейн. Барманът енергично поклати глава.
— Всичко е заради собствената ни безопасност, мистър. Хората тук нямат акъл. Ако нямаше полицейски час, те щяха през цялото време да стоят навън, където нещо може да ги докопа.
Той спря да пълни чашите и каза:
— Сега се сетих, че имам нещо ново. Може би ще пожелаете да го опитате.
— Какво по-точно? — попита Хариет.
Той се протегна и взе една бутилка, като я вдигна, за да им я покаже.
— Нещо ново — продължи той. — Направо от „Фишхуук“. Донесли са го от някакво далечно място. Сок от дърво или нещо подобно. Сигурно е фрашкано с въглеводород. Взех няколко бутилки от агента в Търговския пункт на агенцията. Просто за проба. Реших, че някой може да го хареса.
Блейн поклати глава.
— За мен не. Бог знае какво има вътре.
— За мен също не — каза Хариет. Барманът със съжаление върна бутилката обратно.
— Не ви се сърдя — каза той, докато им сервираше вече приготвените напитки. — Аз самият вече го опитах. Просто за проба, иначе не пия. Не че имам нещо против пиенето — добави той бързо.
— Разбира се — успокои го Хариет.
— Има странен вкус — продължи барманът. — Не е лошо, знаете ли? Но не е и хубаво. Има вкус на плесен. Може обаче да ви хареса след една-две чашки.
Той млъкна за миг, опрял се на бара.
— Знаете ли какво се чудих?
— Не, ни най-малко — обади се Хариет.
— Цял следобед се чудих дали този агент не е направил сам напитката. Просто като мръсна шегичка, а?
— О, едва ли би се осмелил.
— Е, предполагам, че сте права, мис. Но всички тия представители на „Фишхуук“ са много странни типове. Хората си нямат много общо с тях — поне не общуват постоянно, — но въпреки това те успяват да знаят повече от всеки друг какво става в града. Сигурно слухтят по цял ден, защото знаят и най-новите клюки. И — каза барманът, слагайки ударение върху това ужасно престъпление и обществено прегрешение — те никога не ти казват нищо.
— Абсолютно нищичко — ентусиазирано се съгласи Хариет.
Барманът потъна в мълчание, умислен за нещо.
Блейн реши да даде един изстрел напосоки.
— Имаше много хора из града. Нещо важно ли се е случило напоследък?
Барманът се настани в удобна за разговор поза и гласът му поверително се сниши:
— Значи не сте чули?
— Не. Пристигнахме тук едва преди няколко часа.
— Добре, мистър. Ще ви прозвучи невероятно, но е самата истина — имаме си звездна машина.
— Какво?
— Звездна машина. Едно от ония съоръжения, които паранормалниците използват, за да пътуват до звездите.
— Никога не съм чувал за тях.
— И не е било необходимо. Те са законни само във „Фишхуук“.
— Значи тази е незаконна?
— Да. Щатската полиция я открила в старото депо до магистралата. Онова в западния край на града. Може би сте минали край него на идване.
— Не си спомням.
— Е, няма значение, там се намира. И след това за капак на всичко знаете ли кой се появява? Не друг, а Ламбърт Фин.
— Искате да кажете самият Ламбърт Фин?
— Самият той. Сега е горе в хотела. Ще организира голям митинг утре край депото. Чух, че полицията се съгласила да донесе звездната машина, за да може всички да я видят, докато той проповядва за нея. Казвам ви, мистър, ще има какво да се чуе. Ще изсипе повече проклятия, отколкото някога сте чували през живота си. И ще струпа всичко върху ония паранормалници. Ще ги натика в скривалищата им. Няма да смеят да си покажат носовете навън.
— Вероятно няма много от тях в такъв град?