— Братство — обясни Блейн. — Ние минахме през определени обичаи. Ти не би разбрал.
— Мисля, че разбирам. Доколко си извънземен, Шеп?
— Изпитай ме и ще видиш.
— Не, благодаря — потрепери Ренд. — Виждаш ли, аз вървях по следата, която беше оставил. Тя тръгваше от Фреди и ставаше все по-странна и по-странна.
— И какво смяташ да правиш?
— Проклет да съм, ако зная. Агентът донесе бутилка и две чаши.
— А за теб? — попита го Ренд.
— Имам да подреждам едни стоки отпред — поклати глава Грант. — Ако нямате нищо против…
— Разбира се, че нямаме. Продължавай си работата. Само едно нещо…
— Какво е то, сър?
— Питам се дали мистър Блейн може да прекара нощта тук?
— Разбира се. Въпреки че няма да му е много удобно.
— Няма значение — каза Блейн.
— Бих ви предложил моето легло, сър, но откровено казано, то не е за препоръчване. Свикнете ли с него, да, но в началото…
— Не съм и мислил да ви го отнемам.
— Мога да ви донеса одеяла и вие ще можете да легнете на пода. Повярвайте ми, това е за предпочитане пред моето легло.
— Благодарен съм на каквото и да е. Ренд вдигна бутилката и я отвори.
— След малко ще донеса одеялата — каза агентът.
— Благодаря ти, Грант — изпрати го Ренд.
Мъжът излезе. Вратата, водеща към предната част на помещението, плавно се затвори зад него.
Ренд наля алкохол в чашите.
— Всъщност — каза той, — ако не искаш, може да не спиш тук.
— Не?
— Връщам се във „Фишхуук“. Посредством транзото. Можеш да дойдеш с мен.
Блейн замълча. Ренд му подаде питието.
— Е, какво ще кажеш?
— Изкарваш всичко прекалено лесно — засмя се Блейн.
— Може би — Ренд отпи една глътка и се отпусна в стола си. — Мога да разбера извънземната част. Това е професионален риск за всеки пътешественик. Но какво общо има звездната машина? Разбира се, ти си бил съучастник на Стоун.
— Ти знаеш, че Стоун е мъртъв.
— Не, не бях чул за това.
Но гласът му не звучеше убедително.
И изведнъж от интонацията на Ренд Блейн интуитивно разбра, че Кърби не се интересува дали Стоун е мъртъв и дали Фин е в града. Всичко беше само заради него. А можеше и да е по-лошо. Може би Ренд беше доволен да разбере, че Стоун е мъртъв, може би до голяма степен одобряваше действията на Фин. Защото монополът на „Фишхуук“ се крепеше на един непаранормален свят, на това, че милионите хора в целия свят бяха принудени да търсят „Фишхуук“, когато искаха да търгуват със звездите. И затова „Фишхуук“ и Ренд, осъзна Блейн с нещо като шок, може би дори с желание гледаха как кръстоносния поход на Фин се движи към своя фатален край.
А ако това беше истина, то можеше ли вместо Фин „Фишхуук“ да е нанесла смъртоносния удар върху Стоун?
Той отблъсна тази мисъл с отвращение, но тя заседна в ума му. Защото ситуацията се оказа много по-сложна от една обикновена борба между Фин и Стоун.
Може би най-добре щеше да е веднага да отрече всякаква връзка със звездната машина, помисли си Блейн. Може би трябваше да отрече още в депото, когато Ренд за пръв път бе споменал за нея. Но ако кажеше истината, ако сега кажеше на Ренд, че не бе имал представа за звездната машина допреди няколко часа, можеше да загуби всякаква възможност за пазарлък. А дори и да му кажеше, Ренд сигурно нямаше да му повярва, защото той все пак беше помогнал на Райли да поправи камиона, който я бе пренесъл през почти цялото разстояние от Мексико до тук.
— Отнело ти е много време да ме догониш — каза Блейн. Може би вече си отхлабил желязната си хватка. Или просто беше удивен?
Ренд се намръщи.
— Ние почти те бяхме изтървали, Шеп. Стигнахме до следите ти в оня град, където без малко щяха да те обесят.
— Ти дори си бил там онази вечер, а?
— Е, не лично аз, но имаше мои хора.
— И щеше да позволиш да ме обесят?
— Ами да ти кажа честно, мненията за това бяха разделени. Но ти сам взе решение…
— Но ако не бях…
— Мисля, че по-скоро щяхме да позволим да те обесят. Естествено, имаше вероятност да ни насочиш към звездната машина, ако те отървем. Но бяхме убедени, че ще можем и сами да си я открием.
Ренд блъсна чашата си в масата и викна:
— Това беше лудост. Да пренасяте такава машина в оня капан за мишки. Защо…
— Много просто — каза Блейн. — И ти прекрасно знаеш отговора. Никой не би бил толкова луд. Ако ти откраднеш нещо ценно, ще го отнесеш възможно най-бързо колкото се може по-далеч…
— Всеки би постъпил така — Ренд видя Блейн да му се усмихва и на свой ред оголи зъби. — Шеп, дай да играем на чисто. Едно време бяхме добри приятели. Може би все още е така.