Макар че бе ядосан, водеше го не гняв, нито страх или злоба, а простата и ясна логика, че това е единственият му шанс, че трябва да довърши мъжа пред себе си, ако не иска сам да пострада.
Беше нанесъл един силен и точен удар и сега не трябваше да спира. Тъй като не беше кой знае колко як бияч, щеше да загуби всичко, ако позволеше на Грант да възвърне равновесието си, ако му дадеше възможност отново да атакува или дори да нанесе един-единствен удар.
Грант беше гроги от ударите и махаше слепешком ръце из въздуха, клатушкайки се напред-назад. Уверено и безпощадно Блейн се прицели в брадичката му.
Ударът му избумка кухо и главата на Грант се отметна назад. Тялото му се отпусна и той се пльосна на пода като парцалена кукла.
Блейн отпусна ръце. Усети паренето но местата, където бе разранил кокалчетата на ръцете си, и приглушената, тъпа болка в мускулите.
Обзе го лека изненада — че е успял да направи такова нещо; че той, със собствените си два юмрука, бе превърнал едрия мъжага в отпусната кървава купчина.
Беше нанесъл първия точен удар, а това си беше чисто и просто късмет. Беше открил ключа, отварящ наметалото, а дали и това не беше късмет?
Замисли се и разбра, че това не е било късмет, а резултат на полезната и пълна информация от картотеката, вложена в мозъка му от отдалеченото на пет хиляди светлинни години същество. Фразата просто е била команда за наметалото да пусне това, което е хванало. Преди време, при менталните си скитания из невъобразими местности, Розовото е събирало значително количество информация за кактусовия народ. И от тази удивителна купчина с най-различни факти невероятно проницателният мозък, принадлежащ на човешкия индивид, бе успял да подбере точно този, който в дадения момент бе означавал оцеляване.
Блейн стоеше и се взираше в Грант. Той не помръдваше.
Какво да правя сега, запита се Блейн.
Разбира се, трябваше да се измъкне от това място по най-бързия възможен начин. Защото всеки момент от транзото можеше да се появи някой от „Фишхуук“, чудейки се защо той още не е доставен — прилежно опакован и смирен.
Трябваше отново да бяга, помисли си Блейн с горчивина. Бягството беше единственото, с което можеше да се справи наистина добре. Вече бягаше от седмици, но край така и не се виждаше.
Той знаеше, че някой ден ще трябва да спре. Някъде трябваше да се изправи срещу преследвачите си, ако не за друго, то поне за да спаси самоуважението си.
Но времето за това още не бе дошло. Тази нощ той отново щеше да побегне, но този път щеше да бяга с цел. Тази нощ щеше да спечели нещо от бягството си.
Обърна се да вземе бутилката от масата и се натъкна на пълзящото по пода наметало. Яростно го срита и то немощно се сви в ъгъла до камината.
Блейн грабна бутилката в ръка и отиде до купчината стоки, подредени в склада. Откри една бала, опипа я и установи, че съдържанието й е меко и сухо. Изля отгоре й остатъка от бутилката и я хвърли в стаята.
После взе с ръжена няколко въглена от камината и ги хвърли върху напоената с алкохол стока.
Малки сини пламъчета заблизаха балата, като постепенно се разрастваха с пращене.
Блейн знаеше, че това е достатъчно.
След около пет минути цялото място щеше да е в пламъци. Складът щеше да се превърне в пещ. Транзото щеше да се стопи и връзката с „Фишхуук“ щеше да изчезне.
Той се наведе и сграбчи ръката на Грант. Повлече го към вратата. Отвори я и го изнесе навън, на около тридесет фута от сградата.
Грант простена, опита се да се изправи и отново припадна. Блейн се наведе и го отдалечи на още около десет фута, след което го пусна. Грант измуча и се загърчи, но беше твърде смазан, за да се изправи.
Блейн спря за момент и погледна назад. С голямо задоволство откри, че прозорците на Търговския пункт грееха с червенината на бумтящия огън.
Блейн се обърна и бавно се отдалечи по алеята.
Сега, каза си той, е идеалният момент да се обади на Фин. Само след малко градът ще разбере за пожара, а полицията ще е твърде заета, за да се занимава с някакъв човек на улицата, който нарушава полицейския час.
26.
Група хора стояха на стълбите пред хотела и гледаха към пожара, който бушуваше в нощното небе само на две преки разстояние. Не обърнаха никакво внимание на Блейн. Наоколо не се виждаше и полиция.
— Пак е работа на ония реформатори — каза един човек.
Друг до него кимна.
— Да се чудиш как им работят мозъците. През деня ходят да търгуват там, а през нощта се промъкват и подпалват пункта.