В обществото се съдържа много малко умереност. То е или за теб, или против теб. Средно положение няма.
Ето например, мислеше си Блейн, науката. Науката се бе провалила в осъществяването на мечтата за космоса и бе окачествена като негодна. И все пак някои учени все още работеха така, както бяха работили и преди — за доброто на цялото човечество. И докато човекът съществуваше, винаги щеше да има нужда от наука. Във „Фишхуук“ имаше цели групи учени, които се трудеха над откритията и проблемите, идващи от галактиките — а въпреки това науката бе нещо отминало и назадничаво във вижданията на масите.
Време бе да тръгва, каза си той. Нямаше смисъл да стои тук. Нямаше смисъл да размишлява. Трябваше да се движи, защото не му оставаше нищо друго. Беше донесъл предупреждението и това бе всичко, което му позволиха да направи мъжете от Хамилтън.
Щеше да отиде до Пиер и да попита за Хариет в кафенето със закачените над вратата еленови рога. Може би щеше да срещне някои от хората на Стоун, а те може би щяха да намерят местенце и за него.
Той се изправи и провеси раницата и манерката на едното си рамо. После се отдалечи от дървото.
Изведнъж чу зад себе си шумолене и докато се обръщаше, по гърба му полазиха мравки.
Момичето тъкмо се приземяваше, с крака над тревата, грациозна като птичка, красива като утро.
Блейн стоеше втренчен, пленен от красотата й, защото сега всъщност за пръв път я виждаше изцяло. Първия път я бе зърнал на бледата светлина на фаровете на камиона, а втория, миналата нощ, я бе видял за по-малко от минута в неясно осветената стая.
Краката и докоснаха земята и тя тръгна към него.
— Едва сега разбрах — каза Анита. — Мисля, че това е срамно. В края на краищата ти си дошъл да ни помогнеш…
— Всичко е наред — увери я Блейн. — Не отричам, че ми е болно, но мога да разбера защо постъпиха така.
— Толкова са се старали да запазят спокойствието ни. Опитали са се да ни осигурят мирен живот. Не могат да рискуват.
— Зная — отвърна Блейн. — Но аз съм виждал някои, които не могат да водят мирен живот.
— Ние, по-младите, сме голяма грижа за тях. Не би трябвало да празнуваме Халоуийн, но няма какво друго да правим. Трябва постоянно да си стоим вкъщи. А и не го правим често.
— Благодаря ти, че дойде онази нощ. Ако не те познавах, Хариет и аз щяхме да бъдем заловени с трупа на Стоун в стаята…
— Направихме, каквото можахме за него. Трябваше да бързаме и не можехме да спазваме всички ритуали. Но се събрахме всички. Погребахме го на хълма.
— Баща ти ми каза.
— Не можехме да оставим знак или да издигнем могила. Изкопахме чимовете и после ги поставихме на абсолютно същото място. Никой никога няма да разбере, че там е погребан човек. Но всички ние сме запаметили мястото в умовете си.
— Стоун и аз бяхме приятели преди години.
— Във „Фишхуук“?
Блейн кимна.
— Разкажете ми за „Фишхуук“, мистър Блейн.
— Казвам се Шеп.
— Тогава, Шеп, кажи ми.
— Това е обширно и просторно място (кулите на хълма, площадите и алеите, дърветата и гигантските постройки, магазините и ресторантите, хората…)
Шеп, защо не ни позволиха да дойдем?
Да дойдете къде?
Някои от нас им писаха и те изпратиха формуляри за приемане. Само формуляри и толкова. Но ние ги попълнихме и ги изпратихме. И повече не получихме отговор.
Има хиляди, които искат да дойдат във „Фишхуук“.
Но тогава защо не ни пуснат? Защо да не вземат всички желаещи? Резерватът „Фишхуук“, където всички уплашени хора могат да намерят покой.
Той не отговори. Затвори ума си за нея.
Шеп, Шеп, какво има? Нещо неправилно ли казах?
Слушай, Анита. „Фишхуук“ не ви иска. „Фишхуук“ не е това, което си мислиш. Промени се. Стана корпорация.
Но ние винаги…
ЗНАЯ, ЗНАЯ, ЗНАЯ. Тя е била обетованата земя. Крайното решение. Раят. Но всъщност въобще не е така. Превърнала се е в борса. Изчислява загуби и печалби. О, разбира се, ще помогне на света; ще даде напредък на човечеството. На теория, а дори и на практика, тази агенция е най-великото нещо, което някога се е случвало. Но в нея няма милост, няма съчувствие към останалите паранормални. И ако ние искаме тази обетована земя, ще трябва да си я създадем сами. Трябва да се борим сами, както в случая трябва да спрем Фин и неговия проект за Халоуийн.
Всъщност, дойдох да ти кажа точно това. Не става…
Телефонирането?…
Осъществихме само два разговора. Детройт и Чикаго. После опитахме Ню Йорк и операторът не можа да се свърже. Можеш ли да си представиш — да не се свържеш с Ню Йорк! Опитахме Денвър, но и там линията не беше в ред. После се уплашихме и спряхме…