Ще го използват ли?, попита Блейн.
Жената с изпитото лице му отговори:
Чух ви, млади човече. Мръсно е, но ще го използваме. Какво друго ни остава!
Можете да останете тук.
Ще го използваме, потвърди жената.
А ще го предадете ли на другите?
Ще направим всичко, което е по силите ни.
Те започнаха да се отдалечават. Бяха смутени и разтревожени, сякаш някой бе казал особено мръсен виц на сбирка на църковното настоятелство.
А ти?, обърна се Блейн към Анита.
Тя бавно се извърна с лице към него.
Ти беше длъжен да го направиш, Шеп. Нямаше друг изход. Просто не си съзнавал как ще го приемат те.
Така е. Толкова дълго съм живял с извънземни. Всъщност аз съм наполовина извънземен. Не съм изцяло човек…
Стига, каза тя. Стига. Зная точно какво си.
Убедена ли си, Анита?
Напълно убедена.
Той я придърпа към себе си и за миг я притисна силно, после я отдалечи и се взря в лицето й. Зад усмивката в очите й се криеха сълзи.
— Трябва да ви напусна — каза Блейн. — Има още нещо, което трябва да свърша.
— Ламбърт Фин?
Той кимна.
— Но ти не можеш — викна тя. — Не можеш!
— Не е това, което си мислиш. Въпреки че, Бог ми е свидетел, не бих имал нищо против. Бих искал да го убия. Точно това смятах да направя до този момент.
— Но не е ли опасно да се върнеш просто така?
— Не знам. Ще видим. Може да спечеля малко време. Аз съм единственият човек, който може. Ламбърт Фин се бои от мен.
— Ще ти трябва ли кола?
— Ако можеш да ми намериш.
— Ще тръгнем вероятно скоро след смрачаване. Ще се върнеш ли дотогава?
— Не зная.
— Ще се върнеш ли, за да дойдеш с нас? За да ни поведеш?
— Анита, не мога да обещая. Не ме карай да обещавам.
— А ако сме заминали, ще дойдеш ли след нас?
Той само поклати глава. Не можеше да отговори.
33.
Фоайето на хотела бе тихо и почти празно. Един мъж дремеше в креслото си. Друг четеше вестник. Отегчен чиновник стоеше зад рецепцията, като зяпаше към улицата и отнесено потрепваше с пръсти.
Блейн мина през фоайето и прекоси тесния коридор, водещ към стълбите. Човекът, който обслужваше асансьора, стоеше до отворената кабина.
— Ще се качите ли, сър? — попита той.
— Не се притеснявайте — отвърна му Блейн. — Само с един скок съм там.
Той се обърна и пое нагоре по стълбите. Почувства как кожата на гърба му се изопва и как косъмчетата в основата на черепа му настръхнаха. Знаеше, че е много вероятно да се е упътил право към смъртта си.
Но трябваше да рискува. Килимът по стъпалата заглушаваше стъпките му и той се движеше в почти пълна тишина, с изключение на нервното свистене на собствения си дъх.
Стигна до втория етаж и положението бе същото като преди. Бодигардът пак седеше на наклонения назад и опрян в стената стол и когато Блейн се приближи, се килна напред и седна с присвити крака в очакване.
— Не можете да влезете — каза пазачът на Блейн. — Той изпъди всички навън. Каза, че ще се опита да поспи.
— Било му е наистина тежко — съгласи се Блейн.
Пазачът заговори с поверителен глас:
— Никога не съм виждал толкова потресен човек. Кой мислите, че го е направил?
— Пак е нещо от оная проклета магия. Бодигардът замислено кимна:
— Макар че той не беше на себе си и преди случилото се вчера. Беше добре, когато се видяхте първия път, но веднага след това, веднага след като си тръгнахте, той не беше на себе си.
— Не видях нищо странно у него.
— Както ви казах, той беше съвсем наред. Върна се съвсем нормално. Но около час по-късно аз надзърнах вътре и той седеше на стола си, втренчен във вратата. Със странен поглед. Сякаш нещо го измъчваше отвътре. Той дори не ме забеляза, когато надзърнах в стаята. Не знаеше, че съм там, докато не му заговорих.
— Може би просто е размишлявал.
— Да-а, предполагам. Но вчера беше ужасно. Събрала се бе огромна тълпа, дошла да чуе речта му, а и всички тия репортери също бяха тук. Заедно отидоха до депото, където той държеше онази звездна машина…
— Не бях там, но чух за това — каза Блейн. — Сигурно е било невероятен шок.
— Помислих, че ще умре на място — продължи бодигардът. — Лицето му стана виолетово…
— Какво ще кажете — подхвърли Блейн, — ако само погледнем вътре? Ако е заспал, ще си тръгна. Но ако е буден, бих желал да поговоря с него за кратко. Наистина е важно.