— Е, предполагам, че може. Виждам, че сте му приятел.
И това, помисли си Блейн, е последната отплата в тази фантастична игра. Фин не бе дръзнал да спомене и дума за него. Фин бе оставил да се смята, че той му е приятел, защото подобно предположение бе щит и за самия Фин. Именно затова не го бяха преследвали. Затова главорезите на Фин не бяха преобърнали Хамилтън с главата надолу в отчаяно търсене.
Това беше отплатата.
Ако не беше капан, разбира се.
Блейн почувства как мускулите му се напрягат и с усилие ги отпусна.
Пазачът се изправи и затърси ключа в джобовете си.
— Хей, почакайте за минутка — каза Блейн. — Първо ме претърсете.
Бодигардът се усмихна.
— Няма нужда. Бяхте чист първия път. С Фин излязохте, хванати подръка. Каза ми, че сте негов стар приятел, когото не е виждал от години.
Той намери ключа и отключи вратата.
— Аз ще вляза пръв да видя дали спи. Отвори тихо и прекрачи прага. Блейн го следваше отблизо.
Бодигардът спря толкова рязко, че Блейн се блъсна в него.
От гърлото на пазача изскочиха странни звуци.
Блейн протегна ръка и грубо го избута встрани.
Фин лежеше на пода.
От него идваше странното усещате за нещо извънземно.
Тялото му бе извито, сякаш някой го бе пречупил над естествените възможности. Лицето му, подпряно на едната буза, имаше изгледа на човек, който е видял огньовете на ада и е подушил смрадта на телата, които горят вечно. Черните му дрехи грееха с мрачен блясък на светлината на настолната лампа, поставена недалеч от тялото. Широко тъмно петно се стелеше по мокета около главата и гърдите му. А от широко прерязаното му гърло вееше хладен ужас.
Пазачът още стоеше встрани до вратата, а звуците в гърлото му постепенно заглъхваха.
Блейн се доближи до Фин и там, край разтворената му ръка, лежеше оръжието на смъртта — един старомоден остър бръснач, който трябваше отдавна да е намерил място в някой музей.
Сега, разбра Блейн, всяка надежда си бе отишла. Не можеше да се направи никаква сделка. Ламбърт Фин беше отвъд всякакви сделки.
Този мъж бе запазил характера си до самия край. Бе останал верен на суровата си, строга същност. Наистина, за него нямаше лесен начин, но той бе избрал най-трудния от всички начини да се самоубие.
Но дори и така, мислеше си Блейн, втренчен със смразяващ ужас в червения прорез на гърлото, пак не бе имало нужда да върши всичко до такава крайност, да продължава да дълбае с бръснача, докато умира.
Само човек на омразата би направил това — човек, полудял от омраза към себе си, човек, който е презрял и възненавидял това, в което се е превърнал.
Нечист — с извънземен ум в своя антисептичен череп. Подобно нещо наистина би тласнало човек като Фин към смъртта; един вманиачен фанатик, завладян от собствената си идея за перфектно общество, не би могъл да живее, нито да оцелее с хаотичната загадка на един извънземен разум.
Блейн се обърна и излезе от стаята. Пазачът повръщаше, присвит одве в ъгъла на коридора.
— Стойте тук — нареди му Блейн. — Аз ще повикам ченгетата.
Мъжът се обърна. Очите му блестяха от ужас. Избърса устата си с трепереща ръка.
— Божичко — проговори той, — виждали ли сте някога подобна касапница…
— Седнете и се успокойте — каза Блейн. — Веднага се връщам.
Всъщност нямаше да се върне. Сега беше моментът да изчезне. Трябваше му време и разполагаше с такова. Пазачът бе твърде потресен, за да предприеме сам каквото и да е.
Но щом вестта се разпространеше, щеше да настъпи истински ад.
Бог да пази паранормалниците, които бъдат заловени тази нощ, помисли си Блейн.
Той бързо мина по коридора и изтича надолу по стълбите. Фоайето все още бе пусто и той енергично го прекоси.
Когато стигна до вратата, тя внезапно се отвори и някой влезе през нея със също толкова енергичен ход.
Дамска чанта издрънча на пода и Блейн протегна ръце да спре жената, която бе влязла.
Хариет! Махай се оттук! Махай се!
Чантата ми!
Той спря да я вземе и като я вдигаше, ключалката се отвори и от чантата изпадна нещо черно и тежко. Свободната му ръка го сграбчи и той го придвижи назад в шепата си, за да го скрие.
Хариет се бе обърнала и излизаше. Блейн избърза след нея и я хвана за лакътя, повличайки я след себе си.
Стигна до колата си и спря, за да отвори вратата. Бутна Хариет на седалката.
Но, Шеп, колата ми е само на една пряка…
Няма време. Трябва да изчезваме оттук.
Той изтича от другата страна на колата и се качи. Отлепи я рязко от бордюра и я насочи по улицата. Движейки се далеч по-бавно, отколкото му се искаше, зави в първата пряка и се насочи към магистралата.