Тогава Танис се бе намръщил, намръщен беше и сега, припомняйки си този разговор. Макар да бе укрепил вярата си в истинските богове — най-вече чрез любовта и вярата на Лорана в тях — той се чувстваше неловко да им довери живота си и не беше особено благосклонен към онези като Елистан, които като че ли им възлагаха твърде големи надежди. Човек трябва сам да ръководи съдбата си, мислеше си Танис с раздразнение.
— Какво има, Танис? — попита го Кризания студено.
Давайки си сметка, че се беше взирал в нея през цялото това време, Танис се покашля смутено, изчисти гърлото си и извърна поглед. За късмет в този момент се появи момчето, за да отведе коня на Кризания и това му спести необходимостта да й отговори. Той махна с ръка към странноприемницата и двамата тръгнаха натам.
— Всъщност — поде Танис в настъпилото неловко мълчание, — повече от всичко искам да остана тук и да се видя с приятелите си. Но вдругиден трябва да бъда в Квалинести и само ако яздя усилено, ще стигна навреме. Отношенията ми със зет ми не ми позволяват да го обидя с отсъствието си от погребението на Солостаран. — Миг по-късно той уточни с мрачна усмивка: — В политически и личен план, ако разбирате какво имам предвид.
Кризания се усмихна на свой ред, но Танис забеляза, че не е вникнала в думите му. Това беше една снизходителна усмивка, която сякаш казваше, че тя стои над дребнавите разговори за политика и семейства.
Те стигнаха до вратата на странноприемницата.
— Освен това — добави Танис тихо, — ми липсва Лорана. Не е ли странно? Когато тя е наблизо и сме улисани в работата си, понякога минават дни, без да си разменим нещо повече от някоя усмивка или докосване и след това всеки изчезва в своя свят. Но когато съм далече от нея, се чувствам така, сякаш се събуждам и откривам, че дясната ми ръка е отсечена. Лягайки, аз не мисля за дясната си ръка, но щом открия, че я няма…
Изведнъж Танис се почувства глупаво и замълча, страхувайки се, че е прозвучал като чезнещ от любов хлапак. В същото време разбра, че Кризания очевидно не му обръща никакво внимание. Гладкото й мраморно лице бе станало още по-студено и сега дори сребристата лунна светлина изглеждаше топла в сравнение с него. Танис поклати глава и бутна вратата.
„Не им завиждам на Карамон и Речен вятър“, помисли си той мрачно.
Топлите, познати звуци и ухания връхлетяха сетивата на Танис и в продължение на доста време всичко плуваше като в мъгла. Тук беше Отик, по-стар и по-дебел, ако това въобще беше възможно, който се подпираше на бастун и го потупваше по гърба. Тук имаше хора, които не бе виждал от години, в миналото с тях го свързваха малко неща, но сега всички те раздрусваха ръката му и претендираха да са му приятели. Тук беше стария барплот, блестящо излъскан както винаги и по някаква необяснима причина той настъпи едно блатно джудже…
Имаше и един висок мъж, наметнат с кожи и скоро след това Танис се озова в сърдечната прегръдка на приятеля си.
— Речен вятър — прошепна той дрезгаво, притискайки силно към гърдите си мъжа от степите.
— Братко мой — отвърна Речен вятър на ке-шу, езика на неговия народ. Тълпата ликуваше, но Танис не чуваше нищо, защото в този момент една жена с пламтящи червени коси и луничаво лице сложи длан на рамото му. Без да се откъсва от Речен вятър, Танис привлече Тика в тяхната прегръдка и дълго време тримата останаха вкопчени един в друг — обвързани от скръбта, болката и спомена за миналата слава.
Речен вятър ги върна към действителността. Непривикнал да дава такъв публичен израз на чувствата си, високият степен човек си възвърна присъствието на духа с дрезгаво покашляне и се отдръпна назад. Сетне той премига бързо с очи, загледан намръщено в тавана, докато отново стана господар на себе си. Танис, чиято червеникава брада беше влажна от собствените му сълзи, притисна още веднъж Тика до гърдите си и се огледа наоколо.
— Къде е големият ти недодялан съпруг? — попита той оживено.
Това беше съвсем обикновен въпрос и Танис не беше подготвен за онова, което последва. Тълпата изведнъж се умълча, сякаш изведнъж някой бе затворил всички в бъчва. Лицето на Тика поруменя грозновато, тя промърмори нещо непонятно, наведе се, вдигна едно блатно джудже от пода и го раздруса така силно, че зъбите в устата му затракаха.