Очите на Речен вятър се разшириха от тревога и неодобрение. Народите от степите нямаха доверие на маговете и всичко свързано с тях.
Танис кимна.
— Виждам, че помниш разказите на Карамон за времето, когато той и Рейстлин са посетили това място. И на всичко отгоре те са били поканени. А тази дама е тръгнала без покана, да потърси съвет от маговете за…
Кризания му хвърли рязък, заповеднически поглед и поклати намръщено глава. Танис прехапа устни и добави неуверено.
— Надявах се, че ти би могъл да я придружиш…
— Точно от това се боях — каза Речен вятър, — когато получих вест от теб и именно затова реших, че трябва да дойда, за да ти обясня лично причината за отказа ми. Знаеш, че по друго време с радост бих помогнал и за мен би било особено голяма чест да предложа услугите си на една толкова уважавана дама. — Той се поклони леко на Кризания, която прие отдадената й почит с усмивка, изчезнала моментално, щом отново насочи погледа си към Танис. Между веждите й се очерта малка, но дълбока гневна бръчка.
Речен вятър продължи:
— Но залогът е твърде голям. Мирът, който установих между племената, много от които враждуват от години, е крехък. Оцеляването ни като нация и хора зависи от това дали ще успеем да се обединим, да работим заедно и да изградим отново нашия дом и живот.
— Разбирам — каза Танис, трогнат от очевидната мъка на Речен вятър за това, че е принуден да отхвърли молбата му. Полуелфът обаче долови втренчения, недоволен поглед на лейди Кризания и се обърна към нея учтиво, но неприветливо. — Всичко ще бъде наред, Преподобна дъще на Паладин — продължи той, давайки й да разбере, че проявява търпение. — Карамон ще ви води, а той струва колкото трима смъртни наведнъж, прав ли съм, Речен вятър?
Мъжът от степите се усмихна, припомняйки си минали случки.
— Със сигурност може да яде колкото трима смъртни наведнъж. И е силен за трима, че и повече. Помниш ли, Танис, как понякога вдигаше във въздуха онзи дебеланко със свинската глава, Уилям. Голямо представление устроихме тогава… къде беше това… в Корабното гробище?
— А когато уби онези двама дракониди, блъсвайки главите им една в друга — засмя се Танис. Струваше му се, че мракът над света изведнъж се вдига, докато си припомняше тези времена с приятеля си. — А помниш ли като бяхме в царството на джуджетата, как Карамон се промъкна зад Флинт… — Навеждайки се напред, Танис прошепна нещо в ухото на Речен вятър. Лицето на степния човек почервеня от смях. Сетне той си спомни за друга история и двамата продължиха да си разказват случки за силата на Карамон, за ловкостта му с меча, за неговата смелост и доблест.
— И колко благороден мъж е той! — добави Танис след миг на тих размисъл. — И сега го виждам как търпеливо се грижеше за Рейстлин, държейки брат си в ръце, когато онези пристъпи на кашлица едва не разкъсаха гърдите му…
Той беше прекъснат от нечий сподавен вик, трясък и тупване. Учуден, Танис се извърна и срещна втренчения поглед на Тика. Лицето й беше пребледняло, а в зелените й очи проблясваха сълзи.
— Тръгнете си веднага! — продума тя умолително през побелелите си устни. — Моля те, Танис! Не ме питай нищо! Просто си вървете. — Тя сграбчи ръката му, впивайки болезнено нокти в плътта му.
— Почакай, Тика, кажи ми какво става в името на Бездната — попита гневно Танис, изправяйки се с лице към нея.
В отговор се чу опустошителен трясък. Вратата на странноприемницата се отвори с оглушителен гръм, блъсната отвън с неимоверна сила. Тика погледна натам и отскочи назад. Лицето й беше сгърчено от толкова силен ужас, че Танис бързо се извърна с ръка върху меча си, а Речен вятър скочи на крака.
Нечия огромна сянка изпълни рамката на вратата и сякаш покри цялата стая. Жизнерадостната глъчка и смехът на тълпата изведнъж стихнаха и на тяхно място се понесе сподавен гневен ропот.
Спомняйки си за тъмните зли сили, които ги бяха преследвали, Танис изтегли меча си и застана между мрака и лейди Кризания. Макар да не виждаше назад, той чувстваше зад гърба си решителното присъствие и подкрепата на Речен вятър.
„Значи ни е настигнало“, помисли си Танис, почти зарадван от възможността да се срещне очи в очи с това смътно и неизвестно страшилище. Полуелфът се втренчи мрачно във вратата и видя под светлината на свещниците да изплува някаква подпухнала, чудата фигура.
Това беше мъж, огромен мъж и когато Танис се вгледа по-добре в него, той забеляза, че гигантската снага на великана беше провиснала и отпусната. Изпъкнал корем висеше над стегнатите с ремъци кожени гамаши. Нечистата риза зееше отворена на пъпа, без да успее да прикрие твърде изобилната плът. Лицето на мъжа — частично скрито под тридневна брада — бе неестествено червено и изпоцапано, а косата му бе мазна и рошава. Дрехите му, макар и фини и добре ушити, воняха отблъскващо на повръщано и силен алкохол, известен под името джуджешка ракия.