— Вашият „прецизен и умен перфекционист“ има определена заслуга този човек да се превърне в „жалкия окаяник“, когото виждате, преподобна дъще на Паладин — каза Танис язвително, сдържайки предпазливо гнева си.
— А може да се е случило точно обратното — отвърна Кризания и погледна Танис студено. — Може би именно поради липса на любов Рейстлин се е отвърнал от светлината и е поел към тъмнината.
Тика вдигна учудено очи към Кризания.
— Липса на любов? — повтори тя тихо.
Карамон изстена в съня си и се замята на пода. Тика скочи бързо на крака.
— По-добре да го пренесем у дома. — Тя зърна високата фигура на Речен вятър на вратата и се извърна към Танис. — Нали ще те видя утре сутринта? Няма ли да останеш… поне за една нощ?
Танис се вгледа в умоляващите й очи и му се прииска да си отхапе езика, вместо да й отговори. Ала нямаше какво да стори.
— Съжалявам, Тика — каза той и взе ръцете й в своите. — Бих искал да мога, но трябва да вървя. Има още много път до Квалиност, а не мога да дръзна да закъснея. Навярно съдбата на две царства зависи от това да бъда там навреме.
— Разбирам — каза Тика тихо. — Така или иначе това не е твой проблем. Ще се справя някак.
От безсилие на Танис му се прииска да си отскубне брадата. Повече от всичко желаеше да остане и да помогне, стига да му бе по силите. Поне би могъл да поговори с Карамон и да се опита да налее малко разум в дебелата му глава. Но ако не отидеше на погребението, Портиос можеше да го приеме като обида, а това щеше да се отрази неблагоприятно не само на личните му отношения с брата на Лорана, но и на съюзническия договор, който се подготвяше между Квалинести и Соламния.
Малко по-късно Танис отмести поглед към Кризания и си спомни, че има още един проблем. Той сподави стона си на безсилие. Не можеше да я вземе със себе си в Квалиност. Портиос нямаше нужда от духовни лица от човешката раса.
После изведнъж му хрумна нещо.
— Вижте — каза Танис, — ще се върна след погребението. — Очите на Тика засияха радостно. Той се обърна към лейди Кризания: — Ще ви оставя тук, преподобна дъще на Паладин. Тук в странноприемницата и в този град ще бъдете в безопасност. Вашето пътуване се провали, но когато се върна, ще мога да ви придружа до Палантас.
— Пътуването ми не се е провалило — каза Кризания решително. — Аз ще продължа нататък и възнамерявам да стигна до Кулата на върховното чародейство в Уейрит, за да получа там съвет от Пар-Салиан от Ордена на Белите мантии.
Танис поклати глава.
— Не мога да ви заведа сега — каза той, — а очевидно и Карамон не е в състояние. Затова ви предлагам…
— Да — прекъсна го Кризания безучастно. — Няма съмнение, че Карамон е негоден да се справи с това. — Затова ще изчакам вашия приятел кендер да ми доведе лицето, което беше изпратен да намери, и след това ще продължа сама.
— В никакъв случай! — извика Танис. Речен вятър повдигна вежди, за да му напомни с кого разговаря. С известно усилие полуелфът се овладя. — Милейди, вие нямате никаква представа за опасностите, които ви грозят! Освен онези тъмни създания, които ни преследваха — мисля, че всички знаем кой ги е изпратил — съм чувал Карамон да разказва разни истории за Уейритската гора. Там все още цари тъмнина! Ще се върнем в Палантас и ще събера неколцина рицари.
За първи път Танис зърна лек цвят върху мраморните страни на Кризания. Тъмните й вежди се сключиха в размисъл. Сетне лицето й се проясни. Тя вдигна очи към Танис и се усмихна.
— Няма никаква опасност — каза жрицата. — Аз съм в ръцете на Паладин. Може Рейстлин наистина да е изпратил тези тъмни създания, но те не могат да ми сторят нищо! Те по-скоро укрепиха моята решителност. — Тя видя върху лицето на Танис да пада още по-тъмна сянка и въздъхна. — Добре, обещавам поне да помисля върху това. Навярно сте прав и пътуването наистина е много опасно…
— И е загуба на време! — промърмори Танис. Мъката и изтощението го караха да говори без заобикалки за онова, което мислеше за налудничавия план на тази жена. — Ако Пар-Салиан можеше да унищожи Рейстлин, той щеше да го е направил много отдавна.
— Да го унищожи! — Кризания изгледа Танис с уплаха в студените си сиви очи. — Аз не търся неговото унищожение.
Изненадан, полуелфът се втренчи в нея.
— Искам да го върна в правилния път — продължи Кризания. — А сега бих желала да се оттегля в покоите си, ако някой бъде така любезен да ме отведе дотам.
Дезра побърза да се отзове. Кризания пожела хладно лека нощ на всички и я последва към стаята си. Танис я изпрати с поглед, онемял от почуда. Той чу Речен вятър да промърморва нещо на ке-шу. След това Карамон простена отново. Речен вятър смушка Танис с лакът. Двамата се приведоха над спящия войн и с известно усилие изправиха огромния мъж на крака.