— Аз го помня! — извика Тас въодушевено. — Тоест имам карта. — Тика и Карамон извърнаха изненадано очи към кендера, забравили за съществуването му.
— Не зная… — каза Карамон и хвърли свъсен поглед на Тас. — Помня ги твоите карти. Една от тях ни отведе до пристанище без море!
— Не бях виновен аз! — извика с негодувание Тас. — Дори и Танис каза така. Картата беше от времето преди Катаклизма да заличи това море. Но ти трябва да ме вземеш със себе си, Карамон! Длъжен съм да се срещна с лейди Кризания. Тя ме изпрати на мисия, истинска мисия. И я изпълних. Аз открих… — В този момент вниманието на Тас беше привлечено от някакво бързо движение… — О, ето я и нея.
Той махна с ръка и Тика и Карамон се обърнаха, за да видят един безформен вързоп дрехи, който стоеше на прага на спалнята им. Само че този път на вързопа се мъдреха две черни, подозрителни очи.
— Мен гладна — каза вързопът с укор. — Кога ние ядем?
— Бях изпратен да намеря Бупу — гордо каза Тасълхоф Кракундел.
— Но за какво в името на Бездната й е на лейди Кризания едно блатно джудже? — попита Тика, безкрайно озадачена. Тя отведе Бупу в кухнята, даде й някакъв стар хляб с половин бучка сирене и я отпрати навън, защото миризмата на блатното джудже по никакъв начин не допринасяше за уюта на малката къща. Бупу се върна радостна в канавката, където от време на време допълваше храненето си с вода от една локва.
— О, обещах да не казвам на никого — каза Тас важно. Кендерът помагаше на Карамон да сложи бронята си — една доста трудна задача, защото големият мъж беше значително по-едър от последния път, когато я беше обличал. И той, и Тика здравата се изпотиха, докато пристягаха ремъците и бутаха, и тикаха тлъстините на Карамон под метала.
Стоновете и пъшкането на грамадния войн създаваха впечатление, че са го подложили на мъчение чрез разпъване. От време на време той облизваше устните си с език и неведнъж поглеждаше с копнеж към малката плоска бутилка, нехайно захвърлена в ъгъла от Тика.
— О, хайде стига, Тас — започна да го придумва тя, знаейки, че кендерът не може да пази тайна, дори животът му да зависеше от това. — Сигурна съм, че лейди Кризания не би имала нищо против…
Лицето на Тас се изкриви в измъчена гримаса.
— Но тя ме накара да обещая и да се закълна в Паладин, Тика! — В следващия момент кендерът придоби важен вид. — Ти знаеш много добре, че Физбан — искам да кажа Паладин — и аз сме лични приятели. — Кендерът направи пауза. — Прибери си корема, Карамон — нареди той сприхаво. — Как въобще можа да се докараш до това състояние.
Тас стъпи върху бедрото на грамадния мъж и задърпа здраво. Карамон извика от болка.
— Състоянието ми си е добро — смотолеви ядосано огромният войн. — Проблемът е в бронята. Свила се е или нещо подобно.
— Не знаех, че този метал се свива — рече Тас, заинтригуван. — Готов съм да се обзаложа, че за целта трябва да бъде нагрят. Как го постигате това? Може пък тук наоколо да е станало наистина доста горещо.
— О, я млъкни — озъби му се Карамон.
— Аз само помагах — каза Тас обиден. — А, говорехме за лейди Кризания. — Лицето му прие високомерно изражение. — Положих свещена клетва. Мога само да кажа, че тя поиска от мен да й разкажа всичко, каквото си спомнях за Рейстлин. Така и сторих. И точно тук е връзката. Лейди Кризания наистина е изумителна личност, Тика — продължи Тас важно. — Може и да не сте забелязали, но аз не съм особено религиозен. Кендерите не са такива по природа. Не е необходимо обаче, да си религиозен, за да разбереш, че в лейди Кризания има нещо действително добро. Тя е също и умна. Може би по-умна дори от Танис.
Блясъкът в очите на Тас подчертаваше колко загадъчно и значимо е направеното съобщение.
— Толкова мога да ви кажа — рече той шепнешком. — Тя има план. План за спасението на Рейстлин! И Бупу е част от този плат. Тя ще я отведе при Пар-Салиан.
При тези думи дори и в погледа на Карамон се долови недоверие, а Тика тайно започна да си мисли дали Речен вятър и Танис не бяха прави. Може би лейди Кризания наистина бе луда. Но все пак това начинание можеше да вдъхне надежда на Карамон…
Съпругът й обаче, явно преценяваше нещата по свой собствен начин.
— Знаете ли какво, за всичко е виновен този Фис-Фистан или каквото там му беше името — каза той, докато подръпваше притеснено кожените каишки там, където се впиваха в отпуснатата му плът. — Говоря за магьосника Физбан… ъъъ… за който ни спомена Паладин. И Пар-Салиан знае нещо по въпроса. — В следващия момент лицето му просия. — Ще наредим всичко. Ще доведем Рейстлин тук, както бяхме решили, Тика! Той ще се настани в стаята, която му приготвихме. Двамата с теб ще се погрижим за него. В нашия нов дом. Всичко ще бъде чудесно, просто чудесно! — Очите на Карамон грееха. Тика трябваше да скрие сълзите си. Той бе заприличал толкова много на стария Карамон, онзи Карамон, когото обичаше…