— Пуснете ме на земята — каза мокрецът.
— В локвата ли? — злъчно и тъжно попита Виктор.
— Няма значение… Сложете ме долу.
Виктор внимателно го положи върху теракотените плочи на стълбището и мокрецът веднага разпери ръце и се протегна. Десният му крак беше неестествено извит, а от светлината на синята лампа огромното му чело изглеждаше мъртвешко бяло. Виктор седна на стъпалото до него. Много му се искаше да влезе в преддверието, но как можеше да остави ранения човек под проливния дъжд, а той да се вмъкне на топло. Днес кой знае колко пъти ме нарекоха глупак? — помисли си той, като изтри с длан лицето си. Уф, май че доста пъти. И изглежда, в това има и малко истина, защото глупак, тъпанар, кретен и така нататък всъщност означава невежа, които упорствува в своето невежество. Боже, ама на него наистина му е по-добре под дъжда! И очите си отвори, а пък те са едни такива странни… Мокрец, помисли си той. Да, изглежда, по-скоро е мокрец, отколкото очилат5. Какъв ли вятър го е довял в този капан? И изобщо откъде са се взели тук тия капани? Втори мокрец срещам днес, и двамата имат неприятности. Те имат неприятности и аз заради тях имам неприятности…
Диана говореше по телефона в преддверието. Виктор се ослуша.
— Кракът!… Да. Костта е счупена… Добре. По-бързо, чакаме ви.
Виктор видя през остъклената врата как тя постави слушалката и се затича нагоре по стълбите. Май че нещо около мокриците в нашия град в последно време не е наред. Някаква шумотевица се вдига около тях. Нещо са взели да пречат на всички, даже на директора на гимназията. Даже на Лола, спомни си той изведнъж. Май и тя ги проклинаше за нещо… Погледна към мокреца. Оня го наблюдаваше.
— Как се чувствувате? — попита Виктор.
Мокрецът мълчеше.
— Имате ли нужда от нещо? — запита го Виктор, като повиши глас. — Глътка джин например?
— Не викайте каза мокрецът. — Чувам ви.
— Боли ли много? — съчувствено попита Виктор.
— А вие как мислите?
Изключително неприятен човек, помисли си Виктор. Всъщност какво ме интересува — срещнахме се, а после всеки по своя път. Сигурно много го боли…
— Нищо… — каза той. — Потърпете още малко. Ей-сега ще дойдат да ви вземат.
Мокрецът нищо не отвърна, челото му се намръщи и той затвори очи. Заприлича на мъртвец — проснат и неподвижен под проливния дъжд. Диана изскочи от преддверието с лекарска чанта, седна до него и взе да прави нещо на счупения крак. Мокрецът тихо запъшка, но Диана не изрече няколко успокоителни думи, както обикновено правят лекарите в такива случаи.
— Да ти помогна ли? — попита Виктор.
Тя не отвърна. Той стана и тогава Диана, без да извръща глава, рече:
— Почакай, не си тръгвай.
— Не си тръгвам — каза Виктор.
Той гледаше как тя умело поставя шина ма крака.
— Пак ще потрябваш — рече Диана.
— Не си тръгвам — повтори Виктор.
— А ако искаш, можеш да изтичаш догоре. Докато все още има време, изтичай, пийни нещо и после веднага се връщай.
— Нищо — каза Виктор. — Ще мина и без това.
После някъде иззад пелената на дъжда се дочу рев на мотор, светнаха фарове. Виктор видя един джип внимателно да завива към вратата. Джипът бързо стигна до стълбището и от него тромаво се измъкна Юл Голем със своето грубо наметало. Изкачи се по стъпалата, наведе се над мокреца и му хвана ръката. Мокрецът глухо каза:
— Никакви инжекции.
— Добре — рече Голем и погледна Виктор. — Носете го.
Виктор взе мокреца на ръце и го понесе към джипа. Голем го изпревари, отвори вратата и се пъхна вътре.
— Дай го насам — рече той в тъмнината. — Не, с краката напред… По-смело… Придържай му гърба…
Той сумтеше и мърдаше в джипа. Мокрецът отново изръмжа и Голем му рече нещо неясно, а може би изруга нещо от рода на „И шестолъчки ще ви окачват“. После излезе навън, затвори вратата и докато сядаше зад волана, попита Диана:
— На тях обадихте ли се по телефона?
— Не отвърна Диана. — Да позвъня ли?
— Вече няма смисъл — каза Голем. — Ще вземат да се барикадират.
Джипът потегли, заобиколи цветната леха и се понесе по алеята.
— Да вървим — каза Диана.
— По-добре да поплуваме — рече Виктор.
Сега, когато всичко свърши, не чувствуваше нищо друго освен раздразнение. В преддверието Диана го хвана под ръка.
— Няма нищо — каза тя. — Ей-сега ще се преоблечеш, ще пийнеш водка и всичко ще започне да ти изглежда хубаво.
5
Като всички ракообразни и мокриците дишат с помощта на хриле, които винаги трябва да са влажни. Затова щом попаднат на сухо място, мокриците бързо загиват. — Б.пр.