Юлиана Манова
Времето на Сатаната
20 май 2043 година, сутринта
Из речта на екскурзовода в Музея на археологията:
— А това, дами и господа, е най-голямата загадка на всички времена. Този предмет е намерен съвсем скоро — преди десет години. Прилича на ръчен часовник, но всъщност е послание към нас. Ако обърнете внимание, ще забележите, че отзад „часовникът“ е покрит с грапавини. Това е текст на съвременен световен език. Разчита се само под микроскоп. Ето и съобщението:
„Пазете се от силата, която се намира в това устройство. В него е затворено Злото на нашата планета. Знаем, че ще бъдете разумна раса (въпреки че толкова ще се различавате от нас), затова ви поверяваме ролята на Пазители на Злото. То трябва да бъде охранявано изключително строго. Ако някой сложи на ръката си този часовник, Злото ще бъде освободено и ще настъпи Времето на сатаната. Стане ли това, единственият ви шанс ще бъде течността, която сте намерили заедно с устройството. Злото трябва да бъде залято с нея, докато тече второто му денонощие на свобода или никога няма да можете да се справите с Него. Човешкият род ще бъде заличен от Земята!“
— Знаете ли кои са най-странните неща, свързани с този „часовник“? Първо: всички изследвания показват, че е от около тридесетото хилядолетие преди Христа. Това означава, че съществата, които са го оставили тук, са можели да виждат далеч напред в бъдещето. Второ: той върви абсолютно точно за географската ширина, на която се намира. Ако бъде пренесен през меридиан, автоматично се сменя с един час съответно напред или назад. А е кух. Под тази обвивка, която виждате, няма нищо. Няма дори най-прост механизъм, който да го кара да се движи. Просто нищо. Трето: направен е от непознат метал. Учените от цялата планета са категорични, че такъв метал на Земята няма. Колко жалко, че когато са ни посетили други разумни същества, ние още сме живеели в пещери. Част от учените смятат, че вътре наистина има нещо, а останалите мислят, че това е проверка дали сме толкова наивни, та да обръщаме внимание на такива глупости. Аз лично съм склонен да се присъединя към вторите, но това няма значение. Да продължим нататък!
21 май 2043 година, четири часът следобед
— Колко любезно от страна на екскурзоводите е да разказват всичко необходимо, за да може човек да изготви плана си!
Ед Харис беше дребен крадец и никога не бе мислил за нещо по-голямо от кражба на дамска чантичка. Но след вчерашното посещение на Археологическия музей, в него се надигна желание за власт. Ако само успееше да се добере до този „часовник“! Би покорил целия свят! Естествено, можеше да се окаже, че извънземните ни приятели са си направили малка шегичка и цялата история, написана отзад, е една голяма глупост. Обаче Ед вярваше в истинността на посланието. Надяваше се, че и други вярват, иначе всичко отиваше на кино. Можеше да опита. Ако не успееше… е, свикнал бе с пандиза. Нямаше какво да губи, така че реши да пробва.
21 май 2043 година, полунощ
Изведнъж жицата се впи във врата му. Джери се опита да извика, да предупреди партньора си, но не успя. Който и да се опитваше да го убие, трябваше да му се признае, че хватката му беше желязна. След няколко безплодни опита да се измъкне, пазачът се вцепени. Вече усещаше как телта преминава през плътта му, прерязвайки мускули и сухожилия. Последното, което усети, преди да заспи вечния си сън, бе отпускането на гласните струни след преминаването на най-лесно използваемият и почти най-смъртоносен аксесоар за убийство.
Ед доволен разхлаби хватката си и внимателно положи на земята неподвижното тяло на пазача. Вече играеше в по-тежка категория — беше убиец! Като за първи път се бе справил страхотно. Мъжът не успя да издаде и звук и беше мъртъв. Сега оставаше вторият пазач. Крадецът облегна трупа на стената така, че да спечели поне малко време. После се промъкна към витрината с „часовника“.
Матю леко се усмихна. Джери пак беше задрямал. Знаеше, че трябва да го събуди и се приближи с такова намерение. Матю изпитваше съжаление към партньора си. Горкият човечец работеше прекалено много — и през деня, и през нощта. Но все пак, ако шефовете научеха, че спи по време на работа, щяха да го изритат. Той леко потупа Джери по рамото, очаквайки да се стресне, както обикновено. При това движение „задрямалият“ се строполи на пода и разкри раната на гърлото си. Матю потисна вика си. Тук имаше някой, който бе убил Джери, и той все още беше наоколо.
— Кой е тук? Покажи се, преди аз да съм те намерил, защото тогава лошо ти се пише! — Матю не бе убеден, че може да изпълни заканата си. Това беше първият труп, който виждаше, и страшно му се искаше да отиде в тоалетната и да повърне всичко, което бе ял през деня. Но все пак беше пазач. Нямаше право да постъпи така.