Выбрать главу

— Слушай, мой човек, нали не искаш да свършиш като приятелчето си? — Гласът сякаш идваше отвсякъде. Матю се озърна уплашено. — Предлагам ти да ми кажеш кода за тази витрина и ще те оставя да живееш нещастния си животец, съгласен?

В този момент и последните остатъци от кураж напуснаха Матю.

— Моля ви, не ме убивайте!!! Всичко ще ви кажа!

— Е, слушам.

— Кодът е „ЗЛО“.

— Добре. Да видим дали казваш истината. Ако алармата се разпищи, ти си мъртъв. — Пауза. — Да, не лъжеш. Приятни сънища!

След няколко секунди Матю последва партньора си в отвъдното. Последното, което си помисли, беше, че човек никога не трябва да вярва на престъпници.

Крадецът грабна „часовника“ и изчезна в неподозиращата нищо нощ.

23 май 2043 година, един часът следобед

— Разберете, че ако не ми платите петте милиона, той ще бъде обладан от Зло, каквото ние не познаваме! — Ед се бореше с пяна на уста да докопа някаква печалба от новата си придобивка. Но повечето хора бяха скептично настроени и нямаха нищо против да сложат часовника. Полека-лека планът му се проваляше. Полицията не беше разбрала кой е извършил убийствата и засега нищо не му се бе случило. Вече му писна от провали и този път реши да изпълни заканата си. Ако и сега му откажеха парите, щеше да сложи „часовника“ на този надут и богат кучи син. Правеше опитите си с богаташите, защото те не се обаждаха на полицията. Винаги имаха по някоя тъмна сделчица зад гърба си и не искаха да намесват и ченгетата. Досега теорията му бе правилна, но никой не искаше да плаща, за да не му сложат някакъв си скапан часовник.

Е, време беше този нещастник да плати за глупостта на останалите. За два дни бе отвлякъл девет човека и бе пуснал всички, защото никой нямаше намерение да плаща. Те щяха да имат какво да разказват на внуците си, но търпението на Ед вече се бе изчерпало.

— Добре тогава! Само запомнете, че сами си го докарахте до главата. — И той изключи мъркача, кръстен така, защото много наподобяваше мъркането на котките. Представляваше просто един екран, на който чрез гласови команди се контролираше всичко — образ, звук, яркост. Можеш да го настроиш така, че ти самият да не се виждаш, а обстановката да се вижда. В момента Ед беше направил екрана чисто черен и бе направил гласа си толкова злобен, че сам се плашеше.

Крадецът се приближи към пленника си, като се опитваше да изглежда застрашителен. Всъщност много се притесняваше, че нищо няма да стане. Но преодоля страховете си и нахлузи часовника на бедната жертва, която впрочем се казваше Гари Трентън.

— Много е удобен този… ча… сов… — започна Гари и остави репликата си недовършена. Ед се ужаси, като видя промяната, ставаща в момента с него. По цялата му кожа се появиха пукнатини. Под блузата на корема му изникнаха две издутини, които напираха да излязат навън. С едно гадно „пльок, пляк“ ръцете му се разделиха и той се оказа четирирък. След това и очите му почнаха да се делят на все по-малки и по-малки, докато накрая заприличаха на очи на насекомо. Издутините си проправиха път през блузата и от корема му се заизвиваха две червени, лигави пипала, покрити с вендузи, всяка от които разполагаше с тъмносин, разтроен език. Кожата му вече бе придобила отровнозелен цвят и пукнатините бяха оформили плочки. Дрехите се разкъсаха от шиповете, които никнеха по гърба му. Устата на съществото се сви до малка точка и започна да се удължава, докато се превърна в хобот.

— Б-б… Благодаря — изрече с доста усилия създанието.

Значи то можеше да говори! Ед се замисли какво ли би станало, ако го хване и го показва за пари. За много пари! Унесен в мечти, почти не усети лекото бодване в окото. Но секунда след това започна да се гърчи на пода в страшни болки. Последните пет минути от живота му преминаха в непоносима агония. Когато смъртта дойде при него, той вече я чакаше с нетърпение.

— Благодаря — повтори чудовището, — че ме освободи.

Колко сладка бе свободата! След цялото това време, прекарано в отвратителния часовник. С един удар съществото размаза омразната машинка.После разпръсна молекулите си из пространството, събирайки сили за съдбоносното второ денонощие на тази планета.

23 май 2043 година, новините в пет часа

— Днес е изчезнал милионерът Гари Трентън. — На екрана се появи лицето на тридесетгодишен рус мъж с нежни, почти женски черти и черни очи. Отдолу бяха изписани ръст, тегло, особени белези и други. — Ако някой знае нещо във връзка с изчезването, моля да се обади на телефон 245-169-875. Благодарим ви. Днес на улица „Еверест“ 62 е намерено тялото на криминално изявения Ед Харис. Покойният няколко пъти е бил затвора, заради джебчийство. Според експерти е бил убит с непознат досега вид отрова, която причинява почти моментална, много болезнена смърт. Отровата е попаднала в организма на г-н Харис чрез малка стреличка, намерена в окото му. Изследванията на последния запечатан в ретината му образ показват, че е била изстреляна от организъм, изглеждащ ето така — появи се кошмарно същество с четири ръце, хобот и две пипала, които излизаха от корема му. — Специалистите смятат, че настъпва „Времето на Сатаната“, а съществото е Злото. Става въпрос за всеизвестното послание от извънземните, което се намираше върху наскоро откраднатия „часовник“ от космоса. С откриването на чудовището и затварянето му в нов „часовник“, подобен на предишния, се е заел амбициозният млад учен Даяна Пизън. Приятна вечер, дами и господа, това бяха новините по TM TV.