И последната новела „Портретът на моя двойник“ извиква още по-крещящата нужда за преоценка на събитията и процесите в динамиката на днешния ден: ще повторим ли онова което беше слабост, а после язва на социалния ни живот? Ще приемем ли животът ни да се превърне отново в игра на покер, в която свестният и почтеният, е нужен за декор, за внушаващо доверие, а мошеникът, търгашът, сребролюбецът печелещ по нечестен начин да живее за сметка на другите. Ще успеем ли да опазим човещината, любовта, уважението към труда, към творческата сила на духа, към свободата на словото.
Изпълнена с множество асоциации и символи, написана с чувство за мяра и философски размисли, книгата на Георги Марков не може да не намери своя читател. И аз вярвам в това!