— Господа — каза един учител, който не беше участвал в раздаването на листата, — аз съм мистър Фробишър и съм вашият надзирател. Имате два часа, за да отговорите на стоте въпроса. Успех.
Невидим часовник удари десет. Навсякъде около Хари писалки се потопиха в мастилници и заскърцаха яростно по хартията, но той скръсти ръце, наведе се напред и бавно прочете всеки въпрос. Беше сред последните, които взеха писалката.
Нямаше откъде да знае, че мистър Холкомби крачи напред-назад по тротоара отвън, по-нервен и от ученика си. Нито подозираше, че майка му на всеки няколко минути поглежда към часовника във фоайето на хотел „Роял“, докато сервира сутрешното кафе. Или че мис Мънди е коленичила в мълчалива молитва пред олтара в „Рождество Христово“.
Минута преди часовникът да удари дванайсет листата бяха събрани и момчетата бяха пуснати да излязат от залата — смеещи се, намръщени, потънали в мисли.
Когато мистър Холкомби видя Хари, сърцето му се сви.
— Толкова ли зле беше? — попита той.
Хари не отговори, докато не се увери, че никое момче няма да чуе думите му.
— Изобщо не беше онова, което очаквах.
— Какво искаш да кажеш? — тревожно попита мистър Холкомби.
— Въпросите бяха прекалено лесни — отвърна Хари.
Мистър Холкомби си помисли, че никога през живота си не е чувал по-голям комплимент.
— Два костюма, мадам, сиви. Един блейзър, тъмносин. Пет ризи, бели. Пет колосани яки, бели. Шест чифта три четвърти чорапи, сиви. Шест чифта бельо, бяло. И една вратовръзка на „Сейнт Бийд“. — Продавачът провери внимателно списъка. — Мисля, че това покрива всичко. О, не, на момчето ще му трябва и училищна шапка. — Бръкна под тезгяха, отвори едно чекмедже, извади фуражка в червено и черно и я сложи на главата на Хари. — Точно по мярка!
Мейзи се усмихна на сина си, изпълнена с гордост. Хари приличаше досущ на ученик от „Сейнт Бийд“.
— Това прави три паунда, десет шилинга и шест пенса, мадам.
Мейзи се опита да прикрие изумлението и ужаса си и прошепна:
— Тези неща не могат ли да се намерят втора ръка?
— Не, мадам, това не е магазин за дрехи втора ръка — отвърна продавачът, който вече беше решил, че на тази клиентка ще й бъде отказано отварянето на сметка.
Мейзи отвори чантата си, извади четири банкноти и зачака рестото. Изпитваше облекчение, че от „Сейнт Бийд“ бяха изплатили стипендията за първия срок предварително — особено като се има предвид, че трябваше да купи и два чифта кожени обувки, черни, с връзки, два чифта гуменки, бели, с връзки, и един чифт чехли, за спалня.
Продавачът се изкашля.
— Момчето ще има нужда и от две пижами и халат.
— Да, разбира се — каза Мейзи с надеждата, че в чантата й са останали достатъчно пари, за да ги плати.
— Да разбирам ли, че момчето учи в музикалното училище? — попита продавачът и отново се вгледа внимателно в списъка.
— Да, точно така — гордо отвърна Мейзи.
— Тогава ще му трябва също и една роба, червена, два стихара, бели, и медальон на „Сейнт Бийд“.
На Мейзи й се прииска да избяга от магазина.
— Тези неща ще му бъдат осигурени от училището, когато отиде на първата репетиция на хора — добави продавачът, докато й връщаше рестото. — Желаете ли още нещо, мадам?
— Не, благодаря — каза Хари, взе двете торби, грабна майка си за ръка и бързо я изведе от „Т. С. Марш, Изискани облекла“.
Прекара съботната сутрин преди явяването си в „Сейнт Бийд“ със Стария Джак.
— Притесняваш ли се, че ще ходиш в ново училище? — попита го старецът.
— Хич даже — нахакано отвърна Хари.
Стария Джак се усмихна.
— Ужасно ме е страх — призна си Хари.
— Както и всяка нова гнида, както ще ви наричат. Опитай се да гледаш на всичко това, сякаш тръгваш на приключение в нов свят, където всички започват като равни.
— Но в момента, в който ме чуят как говоря, ще разберат, че не съм им равен.
— Може би. Но в момента, в който те чуят как пееш, ще разберат, че те не са равни на теб.
— Повечето ще са от богати семейства с прислуга.
— Това може да послужи като утеха само на по-глупавите — отбеляза Стария Джак.
— А някои ще имат братя в училището и дори бащи и дядовци, които са учили там преди тях.
— Твоят баща беше чудесен човек — каза Стария Джак, — и никой от тях няма по-добра майка от твоята, можеш да си сигурен в това.