Второто ястие беше кюфте от кълцана риба и Хари не помръдна, докато не видя коя вилица избира момчето срещу него. С изненада забеляза, че то оставя вилицата и ножа си на чинията между всеки залък, докато самият той стискаше своите толкова здраво, сякаш бяха тояги.
Двете момчета — до Хари и срещу него — заговориха за езда и ловджийски кучета. Хари не се включи, отчасти защото най-близкото до кон, до което се бе доближавал, бе магарето, което бе яхнал срещу половин пени един следобед, докато бяха на излет до Уестън сюпър Меър.
Чиниите бяха вдигнати и на тяхно място се появи пудинг или черпня, както го наричаше майка му, защото рядко се случваше да се насладят на подобно нещо. Последва поредната чиния, поредното опитване и поредната грешка. Хари не знаеше, че бананът не е като ябълката, и за изумление на всички около него се опита да го изяде с кората. За останалите момчета първият урок може и да започваше утре в 8:30, но Хари вече беше започнал да се учи.
След като вечерята приключи, Фишър се върна и като дежурен префект поведе подопечните си по широкото дървено стълбище към спалните помещения на първия етаж. Влязоха в стая с трийсет легла, подредени в три редици по десет. На всяко имаше възглавница, два чаршафа и две одеяла. Хари никога не бе притежавал по два броя от каквото и да било.
— Това е спалнята на новите гниди — с презрение каза Фишър. — Ще останете тук, докато не се цивилизовате. Имената ви са написани по азбучен ред върху всяко легло.
Хари с изненада откри куфара си на леглото и се запита кой ли го е качил тук. Момчето до него вече разопаковаше багажа си.
— Аз съм Дийкинс — каза то и побутна очилата си нагоре, за да може да разгледа Хари по-добре.
— Аз съм Хари. Седях до теб на изпита през лятото. Направо не повярвах, че отговори на всички въпроси само за един час.
Дийкинс се изчерви.
— Той е отличник — обади се момчето от другата страна на Хари.
Хари се обърна към него и попита:
— И ти ли си отличник?
— Божичко, не — отвърна момчето, без да спира да си разопакова багажа. — Единствената причина да ме приемат в „Сейнт Бийд“ е, че баща ми и дядо ми са учили тук. Аз съм трето поколение питомци на училището. Случайно баща ти да е бил тук?
— Не — отговориха в един глас Хари и Дийкинс.
— Стига бъбрене! — извика Фишър. — Оправяйте си багажа.
Хари отвори куфара си и започна да вади дрехите си и да ги подрежда внимателно в двете чекмеджета до леглото си. Майка му беше сложила между ризите блокче шоколад и той го скри под възглавницата.
Зазвъня звънец.
— Време е да се събличате! — заяви Фишър.
Хари никога не се беше събличал пред друго момче, още по-малко пред цяла стая момчета. Обърна се с лице към стената, бавно свали дрехите си, бързо нахлузи пижамата и след като завърза пояса на халата, последва другите момчета в умивалнята. Отново гледаше внимателно как те мият лицата си с кесии, преди да продължат със зъбите. Хари нямаше нито кесия, нито четка за зъби. Момчето от съседното легло порови в несесера си и му връчи чисто нова четка и паста за зъби. Хари не искаше да ги вземе.
— Майка ми винаги ми слага по две от всичко — успокои го момчето.
— Благодаря — каза Хари.
Макар да изми зъбите си бързо, беше сред последните, които се върнаха в спалното. Легна в леглото си с двата чисти чаршафа, двете одеяла и меката възглавница. Тъкмо се обърна и видя, че Дийкинс чете „Учебник по латински на Кенеди“, когато другото момче каза:
— Тази възглавница е корава като тухла.
— Искаш ли да си ги сменим? — предложи Хари.
— Май ще откриеш, че всички са еднакви — отвърна момчето и се ухили. — Но благодаря все пак.
Хари извади блокчето шоколад и го разчупи на три. Подаде едното парче на Дийкинс и другото на момчето, което му бе дало четката и пастата.
— Явно майка ти е по-здравомислеща от моята — каза момчето, след като опита шоколада. — Между другото, аз съм Джайлс Барингтън. Ти как се казваш?
— Клифтън. Хари Клифтън.
Тази нощ Хари дълго не успя да заспи, и то не само защото леглото му беше толкова удобно. Възможно ли бе Джайлс да има нещо общо с единия от тримата мъже, които знаеха истината за смъртта на баща му? И ако да, от какво тесто беше замесен — от това на баща си или на дядо си?
Изведнъж се почувства ужасно самотен. Отви капачката на пастата за зъби, която му бе дал Барингтън, и я засмука, докато не се унесе в сън.