— Мистър Брадшоу, пригответе се за напускане на кораба. Целият екипаж да се качи в лодките и да очаква заповеди.
— Слушам, сър! — извика Брадшоу от палубата.
Хейвънс отново изрева в тръбата:
— Мистър Патерсън, незабавно се качете с хората си на палубата. Повтарям, незабавно се качете на палубата и заемете местата си в спасителните лодки.
— Тръгваме, шкипер.
— Още едно, сър — докладва Хари. — Север-северозапад, насочва се право към десния борд, в средата.
Капитанът отново завъртя щурвала, но знаеше, че този път няма да успее да избегне удара. След секунди торпедото улучи кораба и той започна да се накланя на една страна.
— Напуснете кораба! — изкрещя Хейвънс. — Напуснете кораба! — повтори и се обърна към Хари, който продължаваше да оглежда морето с бинокъла. — Отивайте в най-близката лодка, мистър Клифтън, и по-живо. Няма смисъл някой да остава на мостика.
— Слушам, сър — отвърна Хари.
— Капитане — чу се глас от машинното, — капакът на трюм номер четири е заял. В капан съм под палубата с петима от хората ми.
— Идваме, мистър Патерсън. Ще ви изкараме за нула време. Промяна на плана, мистър Клифтън. Следвайте ме.
Втурнаха се надолу по стълбите.
— Мистър Брадшоу — извика Хейвънс, докато лавираше между подхранваните от мазута пламъци, които бяха стигнали горната палуба, — по-живо качвайте хората в лодките и напуснете кораба.
— Слушам, сър — отвърна Брадшоу, който се бе вкопчил в перилата на борда.
— Трябва ми гребло. И се погрижете да оставите една лодка в готовност за мистър Патерсън и хората му от машинното.
Брадшоу грабна гребло от една лодка и с помощта на друг моряк успя да го подаде на капитана. Хари и шкиперът го хванаха за краищата и се запрепъваха към трюм номер четири. Хари беше озадачен какво може да се направи с едно гребло срещу торпеда, но времето не беше подходящо за въпроси.
Капитанът се втурна напред покрай китаеца, който бе паднал на колене с наведена глава и се молеше на своя бог.
— Качвай се в лодката, малоумен глупак такъв! — извика му Хейвънс.
Мистър Лу се изправи несигурно, но не помръдна. Докато минаваше покрай него, Хари го блъсна към третия капитан. Мистър Лу залитна и едва не падна в обятията на мистър Брадшоу.
Щом стигнаха люка над четвъртия трюм, капитанът пъхна тънкия край на греблото в халката и задърпа с цялата си тежест широкия край. Хари побърза да му помогне и двамата успяха да вдигнат тежкия железен капак колкото да се провре човек.
— Издърпвайте хората навън, мистър Клифтън, аз ще се опитам да задържа капака отворен — каза Хейвънс, когато през процепа се появиха две ръце.
Хари пусна греблото и запълзя на четири крака към отворения капак. Докато хващаше мъжа под мишниците, една вълна се стовари отгоре му и се изсипа в трюма. Хари издърпа човека и му извика да тича към лодките. Вторият беше по-пъргав и успя да се измъкне без помощта на Хари, а третият беше обхванат от такава сляпа паника, че си удари главата в капака, преди да излезе и да забърза след другарите си. Другите двама го последваха бързо и запълзяха на четири крака към последната останала спасителна лодка. Хари зачака главния машинист, но от него нямаше и следа. Корабът се наклони още повече и Хари трябваше да легне на палубата, за да не падне с главата напред в трюма.
Впери поглед в мрака долу и видя протегната ръка. Пъхна глава в отвора и се протегна колкото се може, без да падне, но не успя да достигне пръстите на втория офицер. Мистър Патерсън на няколко пъти се опита да се измъкне, но с всеки опит усилията му се осуетяваха все повече от водата, която се изсипваше отгоре му. Капитан Хейвънс виждаше какъв е проблемът, но не можеше да им се притече на помощ, защото ако пуснеше греблото, капакът щеше да смаже Хари.
Патерсън, който вече бе до колене във вода, извика:
— За бога, качвайте се и двамата в лодката, преди да е станало късно!
— Няма начин — отвърна капитанът. — Мистър Клифтън, слизайте долу и избутайте той кучи син нагоре, после го последвайте.
Хари не се поколеба. Вмъкна се с краката напред в трюма, като се хвана за ръба на отвора. Накрая се пусна и полетя в мрака. Плискащата мазна леденостудена вода омекоти падането му. Хари приклекна и каза:
— Сър, качете се на раменете ми и ще успеете да стигнете до ръба.
Главният машинист се подчини на четвъртия офицер, но когато се протегна, до палубата му оставаха още няколко сантиметра. Хари напрегна докрай всичките си сили да избута Патерсън нагоре и накрая машинистът се вкопчи в ръба на отвора. Водата вече се изливаше в трюма и корабът се накланяше все повече. Хари опря длани в задника на мистър Патерсън и забута като тежкоатлет, докато главата на главния машинист не се появи над палубата.