Служителят удари печат на един лист и го подаде на Хари.
— Добре дошли, мистър Брадшоу. Доста време ви е нямало.
— Определено — отвърна Хари.
— Следващият!
— Ще те изчакам — каза Хари, докато Кристин вървеше към бюрото.
— Няма да се бавя — обеща тя.
Хари мина през бариерата и стъпи на територията на Съединените щати.
Двамата мъже в сиво пристъпиха напред.
— Добро утро, сър — каза единият от тях. — Вие ли сте Томас Брадшоу?
— Да, аз съм — отвърна Хари.
И изведнъж другият го сграбчи и изви ръцете му зад гърба, а първият ги закопча с белезници. Всичко стана толкова бързо, че Хари нямаше време дори да протестира.
Външно остана спокоен — явно някой беше разбрал, че не е Том Брадшоу, а англичанин на име Хари Клифтън. Предположи, че в най-лошия случай ще му връчат заповед за депортиране и ще го върнат в Англия — а той искаше точно това, така че не оказа никаква съпротива.
Забеляза два автомобила до тротоара. Първият беше черен полицейски с отворена задна врата, до която чакаше друг сериозен мъж със сив костюм. Вторият бе червена спортна кола — зад волана й седеше усмихнатият Ричард.
Щом видя как отвеждат Том, Ричард скочи и се затича към него. В същото време един от полицаите започна да чете правата на мистър Брадшоу, докато другият продължаваше да го държи здраво за лакътя.
— Имате право да мълчите. Всичко, което кажете, може и ще бъде използвано срещу вас в съда. Имате право на адвокат.
Миг по-късно Ричард вече беше до тях и изгледа свирепо полицаите.
— Какво правите, по дяволите?
— Ако не можете да си позволите адвокат, ще ви бъде назначен служебен такъв — продължи първият полицай; другият изобщо не обръщаше внимание на корабния офицер. — Разбирате ли правата си, както ви бяха прочетени?
— Да, разбирам ги — спокойно отвърна Хари.
Ричард явно беше изумен от това колко спокоен изглежда Том, сякаш изобщо не бе изненадан, че го арестуват. Въпреки това бе твърдо решен да направи нещо, за да помогне на приятеля си, така че препречи пътя на полицаите и попита твърдо:
— В какво обвинявате мистър Брадшоу, полицай?
Старшият детектив спря, погледна Ричард в очите и отговори:
— В убийство първа степен.