Третият — беше Фишър, дежурният префект предишната вечер, добави:
— Той е животно и наш дълг е да се погрижим да се върне в естествената си среда колкото се може по-бързо.
— Ако не им обръщаш внимание — каза Джайлс Барингтън на Хари, — скоро ще им омръзне и ще започнат да тормозят някой друг.
Хари не беше особено убеден, така че изтича право в класната стая.
Когато влезе мистър Фробишър, първата мисъл на Хари бе дали и той не го смята за уличен никаквец, който не заслужава мястото си в „Сейнт Бийд“.
— Добро утро, момчета — каза мистър Фробишър.
— Добро утро, сър — отвърнаха момчетата, докато класният им ръководител заемаше мястото си пред черната дъска.
— Първият ви урок тази сутрин е по история — започна той. — Тъй като искам да ви опозная, ще започнем с прост тест, за да видим какво знаете, или може би колко малко знаете. Колко съпруги е имал Хенри Осми?
Няколко ученици вдигнаха ръце.
— Абът — каза мистър Фробишър, след като погледна схемата на бюрото си и посочи едно момче на първия ред.
— Шест, сър — незабавно последва отговорът.
— Добре. А може ли някой да ги изброи по име?
Този път вдигнатите ръце бяха по-малко.
— Клифтън?
— Катерина Арагонска, Ан Болейн, Джейн Сиймур, после още една Ан, ако не се лъжа… — каза Хари и замълча.
— Ан Клевска. Може ли някой да назове останалите две?
Само една ръка остана вдигната.
— Дийкинс — каза Фробишър, след като се консултира със схемата си.
— Катрин Хауърд и Катрин Пар, която е единствената, надживяла Хенри. И дори се омъжила повторно.
— Много добре, Дийкинс. А сега да превъртим часовника с няколко века напред. Кой е командвал флота ни в битката при Трафалгар?
Всички в стаята вдигнаха ръце.
— Матюс — каза той и кимна към един особено настоятелен ученик.
— Нелсън, сър.
— Правилно. А кой е бил премиер по това време?
— Херцог Уелингтън, сър — отвърна Матюс, този път не толкова уверено.
— Не — каза мистър Фробишър. — Не е бил Уелингтън, макар да е съвременник на Нелсън. — Огледа класа, но само ръцете на Клифтън и Дийкинс продължаваха да стърчат. — Дийкинс.
— Пит младши, от хиляда седемстотин осемдесет и трета до хиляда осемстотин и първа и от хиляда осемстотин и четвърта до хиляда осемстотин и шеста.
— Точно така, Дийкинс. А кога е бил премиер Железния херцог?
— От хиляда осемстотин двайсет и осма до хиляда осемстотин и трийсета, както и през хиляда осемстотин трийсет и четвърта — отговори Дийкинс.
— А може ли някой да ми каже коя е била най-голямата му победа?
Барингтън вдигна ръка за първи път.
— Ватерлоо, сър! — извика той, преди мистър Фробишър да успее да избере някой друг.
— Да, Барингтън. И кого е победил Уелингтън при Ватерлоо?
Барингтън замълча.
— Наполеон — прошепна му Хари.
— Наполеон, сър — уверено рече Барингтън.
— Правилно, Клифтън — усмихна се Фробишър. — А Наполеон също ли е бил херцог?
— Не, сър — каза Дийкинс, след като никой друг не се опита да отговори на въпроса. — Той основал Първата френска република, а след това се обявил за император.
Мистър Фробишър не беше изненадан от отговора на Дийкинс, тъй като той беше стипендиант за отличен успех, но бе впечатлен от познанията на Клифтън.
В края на краищата той бе стипендиант хорист, а през годините Фробишър беше установил, че надарените хористи, подобно на талантливите спортисти, рядко се представят добре извън основната си област. Клифтън вече показваше, че е изключение от това правило. Мистър Фробишър си помисли, че няма да е зле да разбере кой е обучавал момчето.
Когато звънецът оповести края на часа, мистър Фробишър каза:
— Следващият ви урок ще е по география с мистър Хендерсън, а той не е от учителите, които обичат да чакат. Съветвам ви през междучасието да намерите класната му стая и да сте заели местата си много преди да е влязъл.
Хари се държеше плътно до Джайлс, който сякаш знаеше на пръсти цялото училище. Докато вървяха заедно през двора, осъзна, че някои от момчетата снишават гласове, докато минаваха покрай тях, а едно-две дори се обръщаха да ги гледат.
Благодарение на безбройните съботни сутрини със Стария Джак Хари се представи добре на урока по география, но по математика, който беше последният час за сутринта, никой не можеше да се сравнява с Дийкинс и дори учителят остана силно впечатлен от него.