Когато тримата седнаха да обядват, Хари усети как стотици погледи следят всяко негово движение. Престори се, че не забелязва, и просто повтаряше онова, което правеше Джайлс.
— Приятно е да знам, че мога да те науча на нещо — каза Джайлс, докато белеше ябълка с ножа си.
На Хари много му хареса първият урок по химия следобед, особено когато учителят му позволи да запали бунзеновата горелка. Не се отличи обаче по естествознание, последния урок за деня, защото беше единственото момче, чийто дом си нямаше градина.
Когато прозвуча последният звънец, останалите от класа отидоха да играят, а Хари се яви в параклиса за първата си хорова репетиция. Отново забеляза, че всички го зяпат, но този път поради доста добри причини.
Но веднага щом излезе от параклиса, стана обект на полугласните подигравки на учениците, които се връщаха от игрищата.
— Това ли е нашият малък уличник? — попита един.
— Да не повярваш, няма си четка за зъби — каза друг.
— Разбрах, че нощем спял долу на доковете — обади се трети.
Дийкинс и Барингтън ги нямаше никакви и Хари забърза към пансиона, като гледаше да избягва събралите се на групички момчета.
По време на вечерята любопитните погледи не се набиваха така на очи, но само защото Джайлс ясно бе дал да се разбере на всички, които можеха да го чуят, че Хари е негов приятел. Джайлс обаче не беше в състояние да му помогне, когато след часовете за самостоятелна подготовка всички се качиха в спалното и откриха стоящия до вратата Фишър, който явно очакваше Хари.
Когато момчетата започнаха да се събличат, префектът каза високо:
— Съжалявам за миризмата, господа, но един от вашите идва от къща без баня. — Едно-две момчета се захилиха с надеждата да спечелят благоволението на Фишър. Хари не му обърна внимание. — При това уличникът си няма не само баня, но дори и баща.
— Баща ми е бил добър човек и се е сражавал за родината — гордо заяви Хари.
— Какво те кара да мислиш, че имах предвид теб, Клифтън? — каза Фишър. — Разбира се, освен ако не си и момчето, чиято майка работи като… — направи кратка пауза, — хотелска сервитьорка.
— Сервитьорка в хотел — поправи го Хари.
Фишър грабна един пантоф и каза гневно:
— Да не си посмял да ми отговаряш, Клифтън. Наведи се и си сложи ръцете на ръба на леглото.
Хари се подчини и Фишър му нанесе шест жестоки удара. Хари изпълзя в леглото си, като се мъчеше да сдържи сълзите си.
Преди да изгаси осветлението, Фишър добави:
— С нетърпение очаквам да ви видя отново утре вечер, когато ще продължа приказката за лека нощ за Клифтънови от Стил Хаус Лейн. Чакайте само да научите за вуйчо Стан.
Следващата вечер Хари научи, че вуйчо му е лежал година и половина в затвора за кражба с взлом. Това откритие бе по-лошо и от боя с пантоф. Изпълзя в леглото си, като се питаше дали баща му не е все още жив, но в затвора и дали това не е истинската причина никой в къщата да не споменава за него.
Почти не спа три нощи поред и никакви успехи в класната стая и възхищението, което будеше в параклиса, не можеха да го накарат да спре да мисли за следващия неизбежен сблъсък с Фишър. И най-малкият повод като капка вода извън умивалника, поставена малко накриво възглавница или смъкнат чорап гарантираше, че Хари ще опита още шест от най-добрите удари на дежурния префект — наказание, което се изпълняваше пред цялото спално, но едва след като Фишър е добавил поредния епизод от хрониките на Клифтън. На петата вечер на Хари вече му беше дошло до гуша и дори Джайлс и Дийкинс не бяха в състояние да го утешат.
По време на самоподготовката в петък, докато останалите обръщаха страниците на учебника по латински на Кенеди, Хари заряза Цезар и галите и се зае да разработва план, който да гарантира, че Фишър никога повече няма да го тормози. Когато вечерта си легна — след като Фишър беше открил обвивката от шоколад до леглото му и отново го беше нашибал с пантофа — планът беше готов. Хари остана буден дълго след изгасването на светлините и не помръдна, докато не се увери, че всички са заспали.
Нямаше представа колко е часът, когато се измъкна от леглото. Облече се съвсем тихо и запристъпва на пръсти между леглата, докато не стигна отсрещния край на помещението. Отвори прозореца и нахлулият студен въздух накара момчето от най-близкото легло да се размърда. Хари се прехвърли на пожарния изход, затвори прозореца и слезе по стълбата. Тръгна по края на ливадата, като се криеше в сенките от пълната луна, която сякаш светеше към него като прожектор.