Въпреки телефонното обаждане мистър Фробишър трябваше да отиде до директора и да докладва, че едно от момчетата му липсва. Когато погледна през прозореца на кабинета си, зърна Хари да се промъква между дърветата към пансиона. Момчето предпазливо отвори входната врата, докато проехтяваше последният удар на часовника, и се озова лице в лице с директора на пансиона.
— По-добре побързай, Клифтън — каза му мистър Фробишър. — Иначе ще изпуснеш закуската.
— Да, сър — отвърна Хари и се затича по коридора.
Стигна мензата точно преди вратите да се затворят и се настани между Барингтън и Дийкинс.
— За момент си помислих, че тази сутрин ще трябва сам да си лижа купата — каза Барингтън.
Хари избухна в смях.
Този ден не срещна Фишър и вечерта с изненада откри, че имат нов дежурен префект. За първи път от цяла седмица спа спокойно.
6.
Ролс-ройсът мина през портала на имението и продължи по дългата алея с високи дъбове, които се извисяваха като стражи от двете й страни. Хари успя да преброи шестима градинари още преди да види къщата.
По време на срока в „Сейнт Бийд“ беше получил известна представа за това как живее Джайлс през ваканциите, но нищо не го бе подготвило за това. Когато видя къщата, ченето му увисна и си остана в това положение.
— Началото на осемнайсети век, предполагам — каза Дийкинс.
— Позна — отвърна Джайлс. — Построена е през хиляда седемстотин двайсет и втора от Ванбруг. Обзалагам се обаче, че не можеш да познаеш кой е проектирал градината. Ще ти дам джокер — по-късна е от къщата.
— Чувал съм само за един ландшафтен архитект — каза Хари, който продължаваше да зяпа постройката. — Браун Талантливия4.
— Точно затова сме го избрали — каза Джайлс. — За да сме сигурни, че приятелите ми ще са чували за него двеста години по-късно.
Хари и Дийкинс се разсмяха.
Колата спря пред триетажното имение, построено от златист камък от Костуолд Хилс. Джайлс изскочи още преди шофьорът да успее да отвори задната врата и изтича нагоре по стълбите. Приятелите му го последваха малко несигурно.
Входната врата се отвори много преди Джайлс да стигне горното стъпало и някакъв висок мъж, елегантно облечен с дълго черно сако, панталони на тънко райе и с черна вратовръзка, леко се поклони на профучаващия покрай него млад господар.
— Честит рожден ден, мистър Джайлс.
— Благодаря, Дженкинс. Хайде, момчета! — извика Джайлс и изчезна в къщата.
Икономът задържа вратата отворена, за да могат Хари и Дийкинс да го последват.
Във фоайето Хари спря като закован пред портрета на възрастен мъж, който сякаш гледаше надолу право към него. Джайлс бе наследил клюнестия му нос, пронизващите сини очи и квадратната челюст. Хари погледна към другите портрети, украсяващи стените. Единствените картини с маслени бои, които бе виждал дотогава, бяха от книгите — „Мона Лиза“ на Леонардо, „Смеещ се кавалер“ на Франс Халс и „Нощна стража“ на Рембранд. Гледаше пейзаж на художник на име Констабъл, когато в помещението влезе жена, облечена в нещо, което Хари можеше да опише единствено като бална рокля.
— Честит рожден ден, скъпи — каза тя.
— Благодаря, майко — отвърна Джайлс, докато тя се навеждаше да го целуне. За първи път Хари видя приятеля си смутен. — Това са двамата ми най-добри приятели, Хари и Дийкинс.
Хари се ръкува с жената, която не бе много по-висока от него, и тя му се усмихна толкова топло, че той веднага се отпусна.
— Какво ще кажете да идем в гостната и да пийнем чай? — предложи тя и поведе момчетата към голямо помещение с изглед към предната градина.
Хари не искаше да сяда, а да разгледа картините по стените. Мисис Барингтън обаче вече го водеше към дивана. Хари потъна сред плюшените възглавнички. Не можеше да се сдържи да не зяпа през еркера към безупречно окосената ливада, достатъчно голяма, за да играеш крикет на нея. Зад нея се виждаше езеро, в което спокойно плаваха зеленоглави патици, явно без да се безпокоят откъде ще дойде следващата им храна. Дийкинс се настани до него.
Влезе друг мъж, облечен в късо черно сако, следван от млада жена с елегантна синя униформа, подобна на онази, която носеше майката на Хари в хотела. Носеше голям сребърен поднос и го постави на овалната маса пред мисис Барингтън.
— Индийски или китайски? — попита мисис Барингтън Хари.
Той не разбра какво иска да каже.
— Всички сме на индийски, благодаря, майко — спаси го Джайлс.
4
Capability Brown, прозвище на архитекта и озеленител Ланселот Браун (1716 — 1783). — Б.пр.