Выбрать главу

Хари си мислеше, че Джайлс го е научил на всичко, което трябва да знае за етикета в изтънченото общество, но мисис Барингтън изведнъж бе вдигнала летвата още по-високо.

След като помощник-икономът наля чая в три чаши, прислужницата ги постави пред момчетата заедно с още един поднос. Хари зяпна планината сандвичи, но не посмя да ги докосне. Джайлс взе един и го сложи в чинията си. Майка му се намръщи.

— Джайлс, колко пъти съм ти казвала винаги да изчакаш гостите ти да си изберат първи, преди да си вземеш и ти?

На Хари му се прииска да каже на мисис Барингтън, че Джайлс винаги действа пръв, за да му покаже какво да прави и, което бе по-важно, какво да не прави. Дийкинс си избра сандвич и го сложи в чинията си. Хари направи същото. Джайлс изчака търпеливо Дийкинс да вземе сандвича си и отхапа от своя.

— Надявам се пушената сьомга да ви хареса — каза мисис Барингтън.

— Превъзходна е — каза Джайлс, преди приятелите му да имат шанса да признаят, че никога не са вкусвали пушена сьомга. — В училище ни дават само сандвичи с рибен пастет.

— Е, как се справяте в училище? — каза мисис Барингтън.

— Има място за подобрения, както описва усилията ми Фроб — каза Джайлс, докато си вземаше втори сандвич. — Но Дийкинс е най-добър във всичко.

— Без английския — за първи път се обади Дийкинс. — Хари ме изпревари с два процента.

— А ти изпреварваш ли някого по нещо, Джайлс? — попита майка му.

— Той е втори по математика, мисис Барингтън — притече му се на помощ Хари. — Има дарба за сметки.

— Също като дядо си — отбеляза мисис Барингтън.

— Портретът ви над камината е много хубав, мисис Барингтън — каза Дийкинс.

Тя се усмихна.

— Това не съм аз, Дийкинс, а скъпата ми майка.

Дийкинс наведе смутено глава.

— Но това беше много очарователен комплимент — побърза да добави мисис Барингтън. — Смятаха я за голяма красавица навремето.

— Кой е художникът? — попита Хари, опитвайки се този път да спаси Дийкинс.

— Ласло5 — отвърна мисис Барингтън. — Защо?

— Защото се питах дали портретът на джентълмена във фоайето не е дело на същия художник.

— Много си наблюдателен, Хари — похвали го мисис Барингтън. — Портретът във фоайето е на баща ми и наистина е нарисуван от Ласло.

— С какво се занимава баща ви? — попита Хари.

— Хари вечно задава въпроси — каза Джайлс. — Човек просто трябва да му свикне.

Мисис Барингтън се усмихна.

— Внася вина в страната, най-вече шери от Испания.

— Също като „Харви“ — каза Дийкинс, докато нагъваше сандвич с краставичка.

— Също като „Харви“ — повтори мисис Барингтън. Джайлс се ухили. — Вземи си още сандвичи, Хари — каза мисис Барингтън, забелязала, че погледът на момчето не се откъсва от подноса.

— Благодаря — отвърна Хари, разкъсван между избора между пушена сьомга, краставичка, яйце или домат. Накрая се спря върху сьомгата, като се питаше какъв ли е вкусът й.

— А ти няма ли да си вземеш, Дийкинс?

— Благодаря, мисис Барингтън — отвърна той и си взе втори сандвич с краставичка.

— Не мога да продължавам да те наричам Дийкинс — каза майката на Джайлс. — Сякаш се обръщам към някой от слугите. Моля те, кажи ми малкото си име.

Дийкинс отново сведе глава и каза:

— Предпочитам да ме наричате Дийкинс.

— Казва се Ал — обади се Джайлс.

— Много хубаво име — каза мисис Барингтън. — Макар да предполагам, че майка ти те нарича Алън.

— Не, не ме нарича така — каза Дийкинс, без да вдига глава.

Другите две момчета го погледнаха изненадано, но не казаха нищо.

— Името ми е Алджърнън — изтърси най-сетне той.

Джайлс избухна в смях.

Мисис Барингтън не обърна внимание на сина си, а каза:

— Майка ти явно е голяма почитателка на Оскар Уайлд.

— Да, така е — каза Дийкинс. — Аз обаче бих предпочел да ме беше кръстила Джак или дори Ърнест.

— На твое място не бих се тормозила — успокои го мисис Барингтън. — В края на краищата и Джайлс е жертва на подобно унижение.

— Майко, ти обеща, че няма да…

— Трябва да го накарате да ви каже второто си име — продължи тя, без да обръща внимание на протеста му.

Джайлс мълчеше и Хари и Дийкинс погледнаха с надежда към мисис Барингтън.

— Мармадюк — въздъхна тя. — Също като баща му и дядо му.

вернуться

5

Филип Ласло (1869 — 1937) — унгарски художник, известен най-вече с портретите си на кралски особи и аристократи. — Б.пр.