— Ако някой от вас се раздрънка за това в училище — обади се Джайлс и изгледа свирепо приятелите си, — кълна се, ще го убия. Съвсем сериозно.
Двете момчета се разсмяха.
— Ти имаш ли презиме, Хари? — попита мисис Барингтън.
Хари понечи да отговори, но вратата се отвори широко и в гостната влезе мъж, който не можеше да се сбърка с прислужник. Носеше голям пакет. Можеше да е единствено мистър Хюго. Джайлс скочи, изтича към баща си и той му подаде пакета.
— Честит рожден ден, момчето ми.
— Благодаря, папа — отговори Джайлс и веднага почна да развързва панделката.
— Джайлс, преди да отвориш подаръка, би трябвало да представиш гостите си на папа — обади се майка му.
— Извинявай, папа. Това са двамата ми най-добри приятели, Дийкинс и Хари — каза Джайлс и остави подаръка на масата.
Хари забеляза, че бащата на Джайлс има същото атлетично телосложение и енергия, които смяташе за уникални за сина му.
— Приятно ми е да се запознаем, Дийкинс — каза мистър Барингтън и се ръкува с него, след което се обърна към Хари. — Добър ден, Клифтън — добави и се настани в празния стол до съпругата си.
Хари беше озадачен, че мистър Барингтън не се ръкува с него. И откъде знаеше, че фамилията му е Клифтън?
След като помощник-икономът поднесе на мистър Барингтън чай, Джайлс махна опаковката и извика от радост — подаръкът беше радиоприемник „Робъртс“. Моментално го включи в контакта и започна да превърта различните станции. Момчетата ръкопляскаха и се смееха всеки път, когато от голямата дървена кутия се разнасяше звук.
— Джайлс каза, че бил втори по математика този срок — обърна се мисис Барингтън към съпруга си.
— Което не компенсира факта, че е последен по почти всички други предмети — отвърна той.
Джайлс се опита да скрие смущението си, като продължи да търси станции.
— Но пък трябваше да видите какъв гол отбеляза срещу „Ейвънхърст“ — обади се Хари. — Всички очакваме догодина да стане капитан на футболния отбор.
— Головете няма да му осигурят място в Итън — каза мистър Барингтън, без да го поглежда. — Време е да се стегне и да поработи по-здраво.
Всички се умълчаха.
— Ти ли си онзи Клифтън, който пее в хора на „Сейнт Мери Редклиф“? — попита най-сетне мисис Барингтън.
— Хари е солист първи глас — каза Джайлс. — И е стипендиант хорист.
Хари си даде сметка, че този път бащата на Джайлс го гледа.
— Мисля, че те познах — каза мисис Барингтън. — С дядото на Джайлс бяхме на изпълнението на „Месия“ в „Сейнт Мери“, когато хорът на „Сейнт Бийд“ пя заедно с хора на Бристолската гимназия. Твоето „Но аз зная, Изкупителят ми е жив“ беше великолепно, Хари.
— Благодаря, мисис Барингтън — каза Хари и се изчерви.
— Надяваш ли се да продължиш в Бристолската гимназия, след като завършиш „Сейнт Бийд“, Клифтън? — попита мистър Барингтън.
„Отново Клифтън“, помисли си Хари.
— Само ако спечеля стипендия, сър.
— Но нима това е толкова важно? — попита мисис Барингтън. — Нима няма да ти бъде предложено място, както на всяко друго момче?
— Майка ми не би могла да си позволи таксите, мисис Барингтън. Тя е сервитьорка в хотел „Роял“.
— Но баща ти…
— Той е мъртъв — каза Хари. — Загинал е във войната.
Хари следеше внимателно как ще реагира мистър Барингтън, но той остана непроницаем, подобно на добър играч на покер.
— Съжалявам — рече мисис Барингтън. — Не знаех.
Вратата зад Хари се отвори и помощник-икономът влезе с двуетажна торта на сребърен поднос и я сложи в центъра на масата. Джайлс, естествено, духна всичките дванайсет свещи наведнъж и всички заръкопляскаха.
— А твоят рожден ден кога е, Клифтън? — попита мистър Барингтън.
— Беше миналия месец, сър — отвърна Хари.
Мистър Барингтън отмести поглед.
Помощник-икономът махна свещите и подаде на младия господар голям нож. Джайлс разряза тортата и постави пет различни по големина парчета в чиниите за чай, наредени от прислужницата на масата.
Дийкинс излапа нападалите в чинията му парченца глазура и захапа тортата. Хари повтаряше действията на мисис Барингтън. Взе малката сребърна лъжичка до чинията си и си отдели с нея малко парче, след което остави прибора.
Само мистър Барингтън не докосна сладкиша. Най-ненадейно той стана от мястото си и излезе, без да каже нито дума.
Майката на Джайлс не направи опит да скрие изненадата си от поведението на съпруга си, но не каза нищо. Хари не откъсна очи от вървящия към изхода мистър Хюго, а Дийкинс, който беше приключил с тортата, отново насочи вниманието си към сандвичите с пушена сьомга, явно без да забелязва какво става около него.