След като вратата се затвори, мисис Барингтън продължи да бъбри, сякаш не се бе случило нищо.
— Сигурна съм, че ще спечелиш стипендия за гимназията, Хари, особено като се има предвид всичко, което ми разказа Джайлс за теб. Явно си много умно момче, освен че си талантлив певец.
— Джайлс има навика да преувеличава, мисис Барингтън — каза Хари. — Мога да ви уверя, че само Дийкинс със сигурност ще спечели стипендия.
— Но нали Бристолската гимназия предлага стипендии за музиканти? — попита тя.
— Не и за дисканти — отвърна Хари. — Не биха поели такъв риск.
— Боя се, че не разбирам — каза мисис Барингтън. — Нищо не може да отнеме всичките ти години хорово обучение.
— Така е, но за жалост, никой не може да предскаже какво ще се случи, когато гласът ми мутира. Някои дисканти стават басове или баритони, а истинските късметлии стават тенори, но няма начин да се прецени предварително.
— Защо да няма? — обади се Дийкинс, който за първи път прояви интерес към разговора.
— Има куп солисти дисканти, които не могат дори да си осигурят място в местния си хор, след като гласът им мутира. Питай майстор Ърнест Лоу. Всяко домакинство в Англия го е чувало как пее „Кой би ми дал криле гълъбови?“, но след като гласът му мутира, никой вече не го е чувал.
— Просто трябва да се потрудиш по-здраво — каза Дийкинс между залъците и добави съвсем прозаично: — Не забравяй, че гимназията отпуска дванайсет стипендии всяка година, а аз мога да спечеля само една от тях.
— Точно там е проблемът — каза Хари. — Ако искам да се потрудя по-здраво, ще трябва да се откажа от хора, а без стипендията ще се наложи да напусна „Сейнт Бийд“, така че…
— Така че се намираш между чука и наковалнята — завърши Дийкинс.
— Е, едно е сигурно — каза мисис Барингтън. — Джайлс едва ли ще спечели стипендия за което и да било училище.
— Може би — рече Хари. — Но Бристолската гимназия едва ли би се отказала от батсман левичар от неговия калибър.
— Тогава да се надяваме, че и в Итън мислят по този начин — каза мисис Барингтън, — защото баща му иска да го прати именно там.
— Аз пък не искам да ида в Итън — заяви Джайлс и остави вилицата си. — Искам да продължа в Бристолската гимназия и да бъда с приятелите си.
— Сигурна съм, че ще намериш много нови приятели в Итън — каза майка му. — А и баща ти много би се разочаровал, ако не вървиш по стъпките му.
Помощник-икономът се покашля. Мисис Барингтън погледна през прозореца, видя спиращата пред главния вход кола и каза:
— Мисля, че е време да се връщате в училище. Не искам да съм виновна, че някой е закъснял за самоподготовката.
Хари погледна с копнеж към големия поднос сандвичи и недоядената торта, но се изправи с неохота и тръгна към вратата. Хвърли поглед през рамо и беше готов да се закълне, че видя Дийкинс да пъха сандвич в джоба си. Погледна за последен път през прозореца и с изненада забеляза някакво дългуресто момиче с дълги плитки, което се беше свило в ъгъла и четеше книга.
— Това е пъзливата ми сестра Ема — каза Джайлс. — Не спира да чете. Просто не й обръщайте внимание.
Хари се усмихна на Ема, но тя не го погледна. Дийкинс последва съвета на Джайлс.
Мисис Барингтън изпрати трите момчета до входната врата и се ръкува с Хари и Дийкинс.
— Надявам се скоро да ви видя отново. Толкова добре влияете на Джайлс.
— Много благодарим за поканата, мисис Барингтън — каза Хари.
Дийкинс само кимна. Двете момчета се извърнаха, когато тя прегърна сина си и го целуна.
Докато шофьорът караше по дългата алея към портала, Хари погледна назад към къщата. Не забеляза, че Ема гледа през прозореца към отдалечаващата се кола.
7.
Училищният бюфет беше отворен всеки вторник и четвъртък между четири и шест следобед.
Хари рядко посещаваше „емпориума“, както го наричаха момчетата, тъй като разполагаше само с два шилинга джобни на срок и знаеше, че майка му ще се радва на малко допълнителни пари в края на учебните занятия. На рождения ден на Дийкинс обаче направи изключение от правилото, тъй като искаше да купи на приятеля си бонбони лакта за едно пени.
Въпреки че рядко посещаваше бюфета, всеки вторник и четвъртък вечер на бюрото му имаше блокче шоколад. Макар да имаше правило никое момче да не харчи повече от шест пенса седмично, Джайлс оставяше и пакет бонбони „Ликарис Асорти“ за Дийкинс, като ясно даде да се разбере, че не желае от приятелите си нищо в замяна.