— Няма да имам време — каза Дийкинс, който явно си беше помислил, че Хари говори сериозно.
— И защо така? — продължи да го поднася Хари.
— Ще работя.
— Ще работиш през ваканцията? — слиса се Хари.
— Моята ваканция е работата — каза Дийкинс. — Харесва ми толкова, колкото Джайлс харесва крикета, а ти пеенето.
— И къде работиш?
— В общинската библиотека, тъпчо. Там имат всичко, което ми трябва.
— Мога ли да дойда и аз? — съвсем сериозно попита Хари. — Трябва да чета сериозно, ако искам да кандидатствам за стипендия в Бристолската гимназия.
— Само ако обещаеш, че ще мълчиш — отсече Дийкинс.
Хари щеше да се разсмее, но знаеше, че приятелят му също като него говори съвсем сериозно.
— Много съм зле с латинската граматика — каза Хари. — Не разбирам подчинените изречения, да не говорим за конюнктива, а ако не успея да изкарам изпита по латински, с мен е свършено, дори да изкарам отличен по всички останали предмети.
— Нямам нищо против да ти помогна с латинския, ако и ти ми направиш една услуга — отвърна Дийкинс.
— Каквато кажеш — каза Хари. — Макар да не ми се вярва, че искаш да си солист на коледната служба.
— Добър удар, Барингтън — отново се обади мистър Фробишър и Хари се присъедини към аплодиращите.
— Това е третият му рекорд за сезона, директоре — добави Фробишър.
— Стига си се майтапил, Хари — каза Дийкинс. — Всъщност на баща ми му трябва човек за разнасянето на сутрешната поща през ваканцията и предложих теб. Заплатата е един шилинг седмично и ако можеш всяка сутрин да идваш в магазина в шест, мястото е твое.
— В шест? — презрително повтори Хари. — Когато имаш вуйчо, който буди цялата къща в пет сутринта, това е най-малкият ти проблем.
— Значи си съгласен?
— Разбира се — отвърна Хари. — Но защо не се хванеш ти? Един шилинг седмично не е за изхвърляне.
— Защото не мога да карам колело.
— По дяволите! — изпъшка Хари. — Аз нямам колело.
— Аз имам — каза Дийкинс. — Обаче не мога да го карам.
— Клифтън — каза мистър Фробишър, докато играчите на крикет напускаха игрището. — Ела в кабинета ми след самоподготовката.
Хари винаги беше харесвал мистър Фробишър — той беше един от малкото учители, които се отнасяха с него като с равен. Освен това като че ли нямаше никакви любимци, докато някои от другите даскали недвусмислено му показваха, че синът на някакъв си докер изобщо не би трябвало да бъде допускан да минава през свещения портал на „Сейнт Бийд“, колкото и добър певец да е.
Щом звънецът оповести края на часа за самоподготовка, Хари остави писалката и тръгна по коридора към кабинета на мистър Фробишър. Нямаше представа защо директорът на пансиона иска да го види.
Почука на дебелата врата.
— Влез — отвърна гласът на човека, който никога не пилееше думите си на вятъра.
Хари отвори вратата и се изненада, че обичайната усмивка на Фроб отсъства.
Мистър Фробишър не свали поглед от Хари, докато той не спря пред бюрото му.
— Беше доведено до вниманието ми, Клифтън, че си крал от бюфета.
Сякаш някой беше изтрил с парцал ума на Хари — не можеше да измисли отговор, който да не издаде Джайлс.
— Един префект те е видял да вземаш сладкиши от лавиците — продължи със същия неумолим тон Фробишър — и да се измъкваш от бюфета, преди да ти е дошъл редът на опашката.
„Не да вземам, а да връщам“ — искаше да каже Хари, но успя да произнесе само:
— Не съм вземал нищо от бюфета, сър.
Въпреки че казваше истината, усети как бузите му почервеняват.
— Тогава как ще обясниш двете си седмични посещения в емпориума, щом в тефтера на мистър Суивалс няма нищо записано на твое име?
Мистър Фробишър зачака търпеливо, но Хари знаеше, че ако каже истината, Джайлс със сигурност ще бъде изключен.
— И този шоколад тук и това пликче бонбони са били намерени в горното чекмедже на бюрото ти малко след затварянето на бюфета.
Хари отново не каза нищо.
— Чакам обяснение, Клифтън — каза мистър Фробишър. И след поредната дълга пауза добави: — Разбира се, зная, че имаш много по-малко джобни от всяко друго момче от класа ти, но това не е извинение за кражба.
— Никога през живота си не съм крал — заяви твърдо Хари.
Сега беше ред на мистър Фробишър да го погледне смаяно. Стана зад бюрото си и каза: