— Това пък защо, дядо? — извика Хари.
— Защото ако беше станало, нямаше да ни се налага да живеем с вуйчо ти Стан всичките тези години — изсумтя дядо му.
На Хари му харесваше сутрешното разнасяне на вестници, при това не само защото така можеше да излиза от къщата. След време опозна неколцина от редовните клиенти на мистър Дийкинс, някои от които го бяха чували да пее в „Сейнт Мери“ и му махаха с ръка, когато им носеше вестника, а други му предлагаха чай и дори ябълка. Мистър Дийкинс го бе предупредил, че има две кучета, от които трябва да се пази при обиколката; две седмици по-късно злите псета го посрещаха с размахани опашки, когато слизаше от колелото.
Хари с удоволствие откри, че мистър Холкомби е един от редовните клиенти на мистър Дийкинс, и двамата често бъбреха, когато му доставяше броя на „Таймс“. Първият му учител ясно даде да се разбере, че не иска да вижда Хари отново в „Мериууд“, и добави, че ако се нуждае от допълнителни уроци, повечето вечери е свободен.
Когато се връщаше след обиколката, мистър Дийкинс винаги пъхаше в чантата му блокче шоколад, преди да го пусне да си върви. Това му напомняше за Джайлс. Хари често се питаше какво ли е станало с приятеля му. И той, и Дийкинс не бяха чували нищо за него от деня, когато мистър Фробишър извика Хари в кабинета си след заниманията. А преди да си тръгне, Хари винаги спираше пред витрината, за да се възхити на един часовник, който знаеше, че никога няма да може да си позволи. Дори не си беше направил труда да попита мистър Дийкинс колко струва.
В седмичния му режим имаше само две редовни прекъсвания. Винаги се опитваше да прекара събота сутрин със Стария Джак — носеше му вече прочетените броеве на „Таймс“ за цялата седмица, а в неделя вечер, след като изпълняваше задълженията си в „Сейнт Мери“, тичаше през целия град, за да стигне навреме за вечерня в „Рождество Христово“.
Крехката мис Мънди грейваше от гордост, докато той изпълняваше солото си. Надяваше се да доживее да види как Хари постъпва в Кеймбридж. Имаше планове да му разкаже за хора на Кингс Колидж, но не и преди да е спечелил място в Бристолската гимназия.
— Мистър Фробишър ще те направи ли префект? — попита Стария Джак, докато Хари сядаше на обичайното си място от другата страна на купето.
— Нямам представа — отвърна той. — Между другото, Фроб винаги казва — добави и подръпна театрално реверите си, — „Клифтън, в живота получаваш онова, което си заслужил, нищо повече и определено нищо по-малко“.
Стария Джак се изкиска и едва се сдържа да не каже: „Доста добра имитация на Фроб“, но се задоволи с:
— Е, значи ще станеш префект.
— Предпочитам да спечеля стипендия за гимназията — каза Хари и изведнъж гласът му прозвуча като на зрял младеж.
— А приятелите ти Барингтън и Дийкинс? — попита Стария Джак с надеждата да повдигне духа му. — И на тях ли са им писани велики дела?
— Никога няма да направят Дийкинс префект — отвърна Хари. — Той не може да се грижи за самия себе си, та какво остава за другите. Така или иначе, Дийкинс се надява да стане помощник в библиотеката, а никой друг не иска това място. Мистър Фробишър едва ли ще прекара безсънни нощи в тормозене кого да назначи.
— А Барингтън?
— Не съм сигурен, че ще се върне — каза Хари тъжно. — А и дори да се върне, сигурен съм, че няма да го направят префект.
— Не подценявай баща му — каза Стария Джак. — Той несъмнено е намерил начин да осигури връщането на сина си още в първия ден на срока. Лично аз не бих се обзаложил, че няма да стане префект.
— Да се надяваме, че сте прав — рече Хари.
— Ако съм прав, той ще тръгне по стъпките на баща си и ще продължи в Итън.
— Не и ако решението зависи от него. Джайлс предпочита да продължи в Бристолската гимназия с Дийкинс и мен.
— Ако не отиде в Итън, вероятността да му предложат място в гимназията е малка. Приемният изпит е един от най-трудните в страната.
— Той каза, че има план.
— Дано планът му да е добър, ако иска да заблуди баща си и изпитващите.
Хари премълча.
— Как е майка ти? — смени темата Стария Джак. Ясно беше, че момчето не иска да говори за Джайлс.
— Наскоро я повишиха. Сега е шеф на всички сервитьорки в Палмовия салон и е пряко подчинена на управителя на хотела мистър Фрамптън.
— Сигурно много се гордееш с нея — отбеляза Стария Джак.
— Точно така, сър. И още нещо — смятам да го докажа.