През следващия един час Хари стоеше като хипнотизиран, докато Стария Джак се унесе в спомени за доковете, за Бристол и за земите отвъд морето, за които Хари не би могъл да научи в часовете по география.
Накрая Хари напълно изгуби броя на съботите, през които посещаваше Стария Джак Тар. Не пропускаше нито една среща, но и никога не обели дума пред вуйчо си или майка си от страх, че ще му забранят да се вижда с първия си истински приятел.
Когато онази съботна сутрин Хари почука на вратата на купето, Стария Джак явно го очакваше, защото обичайната му Оранжева Кокс беше оставена на мястото срещу него. Хари я взе, отхапа и седна.
— Благодаря, мистър Тар — каза той, докато бършеше сока от брадичката си. Никога не беше питал откъде се вземат ябълките — това само подсилваше мистерията около този човек.
Колко различен бе той от вуйчо Стан, който повтаряше отново и отново малкото неща, които знаеше. За разлика от него, Стария Джак всяка седмица запознаваше Хари с нови думи, нови преживявания, дори с цели нови светове. Хари често се питаше защо мистър Тар не е учител — изглежда, знаеше доста повече неща от мис Мънди и почти толкова, колкото мистър Холкомби. Хари бе твърдо убеден, че мистър Холкомби знае всичко, защото винаги отговаряше на всеки зададен му въпрос. Стария Джак му се усмихваше, но не проговори, докато Хари не дояде ябълката и не изхвърли огризката през прозореца.
— Тази седмица научи ли в училище нещо, което досега не си знаел? — попита старецът.
— Мистър Холкомби ми каза, че отвъд морето имало други страни, които са част от Британската империя и всички са под властта на краля.
— Абсолютно вярно — съгласи се Стария Джак. — Можеш ли да изброиш някои от тези страни?
— Австралия. Канада. Индия. — Хари се поколеба. — И Америка.
— Не, без Америка — каза Стария Джак. — Била е навремето, но вече не е, благодарение на един слаб премиер и един болен крал.
— Кой е бил кралят и кой е бил премиерът? — гневно попита Хари.
— През хиляда седемстотин седемдесет и шеста на трона е седял крал Джордж Трети — каза Стария Джак.
— Но ако трябва да сме честни, той бил болен човек, а лорд Норт, който бил първият му министър, просто не обръщал внимание на това какво става в колониите. За жалост, накрая собствените ни роднини и приятели се вдигнали на оръжие срещу нас.
— Но сме ги победили, нали? — попита Хари.
— Не, не сме — отвърна Стария Джак. — Не само че правото било на тяхна страна — не че това е предпоставка за победа…
— Какво означава предпоставка?
— Необходимо предварително условие — обясни Стария Джак и продължи, сякаш не го бяха прекъсвали: — Но и са били водени от блестящ генерал.
— Как се е казвал?
— Джордж Вашингтон.
— Миналата седмица ми казахте, че Вашингтон е столицата на Америка. Нима е бил кръстен на града?
— Не, градът е бил кръстен на него. Бил построен в блатиста област, известна като Колумбия, през която минава реката Потомак.
— И Бристол ли е кръстен на човек?
— Не — засмя се Стария Джак, развеселен как любознателният ум на Хари скача бързо от тема на тема.
— Бристол първоначално се е казвал Бригстоу, което означава „при моста“.
— А кога е станал Бристол?
— Мненията на историците се различават, макар че замъкът Бристол бил построен от Робърт Глостър през хиляда сто и девета, когато видял възможността да търгува вълна с ирландците — отговори Стария Джак. — Оттогава градът се развил като търговски център. Стотици години бил важна корабостроителница и се разрасна още по-бързо, когато през хиляда деветстотин и четиринайсета се наложи увеличаването на флота.
— Баща ми се е бил в Голямата война — с гордост кича Хари. — А вие?
За първи път Стария Джак се поколеба, преди да отговори на въпрос. Остана да седи известно време, без да каже нито дума.
— Съжалявам, мистър Тар — рече Хари. — Не исках да си пъхам гагата.
— Не, не — каза Стария Джак. — Просто този въпрос ме ми беше задаван от доста години.
И без да каже нищо повече, отвори длан и показа шест пенса.
Хари взе малката сребърна монета и я захапа, както бе виждал да прави вуйчо му.
— Благодаря — каза той, преди да я прибере в джоба си.
— Иди и си купи риба и пържени картофки от пристанищното кафене. Само не казвай на вуйчо си, защото ще те пита откъде си взел парите.