Всъщност Хари не казваше нищо на вуйчо си за стария Джак. Веднъж беше чул Стан да казва на майка му, че „онзи перко трябва да бъде затворен“. Беше попитал мис Мънди какво означава перко, защото не успя да намери думата в речника. И когато тя му каза, Хари за първи път осъзна колко глупав всъщност е вуйчо му Стан.
— Не е задължително да е глупав, а просто зле информиран и затова човек с предразсъдъци — утеши го мис Мънди и добави: — Сигурна съм, Хари, че в живота си ще срещнеш още много подобни хора, някои от които ще са много по-високопоставени от твоя вуйчо.
3.
Мейзи изчака външната врата да се затръшне и когато се увери, че Стан е тръгнал на работа, обяви:
— Предложиха ми работа като сервитьорка в хотел „Роял“.
Никой от седящите около кръглата маса не отговори — разговорите на закуска трябваше да следват обичайния си ход и да не изненадват никого. Хари искаше да зададе десетки въпроси, но изчака баба си да заговори първа. Тя пък се зае да си налее втора чаша чай, сякаш изобщо не бе чула думите на дъщеря си.
— Няма ли някой да каже нещо? — попита Мейзи.
— Изобщо не знаех, че си търсила друга работа — осмели се да се обади Хари.
— Не съм — каза Мейзи. — Но миналата седмица мистър Фрамптън, управителят на „Роял“, се отби в „При Тили“ за кафе. После се върна още няколко пъти и ми предложи работа!
— Мислех си, че ти харесва в кафенето — най-сетне се включи в разговора баба. — В края на краищата мис Тили плаща добре, пък и работното време е удобно.
— Харесва ми — каза майката на Хари, — но мистър Фрамптън ми предлага пет паунда седмично и половината от бакшишите. Мога да нося вкъщи до шест паунда всеки петък.
Баба я зяпна втрещено.
— Ще трябва ли да работиш нощем? — попита Хари, след като приключи с облизването на купата на Стан.
— Не — отвърна Мейзи и разроши косата на сина си. — А и освен това ще имам един почивен ден на всеки две седмици.
— Дрехите ти достатъчно натруфени ли са за хотел като „Роял“? — поинтересува се баба.
— Ще ми бъде осигурена униформа и всяка сутрин ще получавам чиста бяла престилка. Хотелът дори си има собствена пералня.
— Не се съмнявам — каза баба. — Но се сещам за един проблем, с който ще трябва да се научим да живеем.
— Какъв по-точно, мамо? — попита Мейзи.
— Може да стане така, че да печелиш повече от Стан, и на него това няма да му хареса. Изобщо.
— Значи просто ще трябва да свикне, нали? — обади се дядо, изказвайки мнението си за първи път от седмици.
Допълнителните пари щяха да са добре дошли, особено след случилото се в „Рождество Христово“. Мейзи се канеше да излезе от църквата след края на службата, когато мис Мънди закрачи целенасочено към нея по пътеката между скамейките.
— Мога ли да поговоря насаме с вас, мисис Клифтън? — попита тя, обърна се и тръгна към вестиария.
Мейзи забърза след нея като послушно дете. Боеше се от най-лошото. Какви ги беше надробил Хари този път?
Влезе във вестиария след ръководителката на хора и краката й се подкосиха, когато видя преподобния Уотс, мистър Холкомби и още някакъв джентълмен. Докато мис Мънди затваряше тихо вратата зад нея, Мейзи се разтрепери.
Преподобният Уотс я прегърна през рамо и я увери:
— Няма за какво да се безпокоиш, мила. Тъкмо обратното, надявам се, че ще се увериш, че носим добри вести.
И й предложи да седне. Мейзи се подчини, но въпреки това продължаваше да трепери.
След като всички се настаниха, мис Мънди взе думата и каза:
— Искаме да поговорим с вас за Хари, мисис Клифтън.
Мейзи сви устни. Какво бе направило момчето, че трима толкова важни хора да са се събрали заради него?
— Ще говоря направо — продължи ръководителката на хора. — Учителят по музика в „Сейнт Бийд“ се обърна към мен и попита дали Хари няма да се съгласи да кандидатства за хористката им стипендия.
— Но на него много му харесва в „Рождество Христово“ — отвърна Мейзи. — А и къде се намира църквата „Сейнт Бийд“? Дори не съм чувала за нея.
— „Сейнт Бийд“ не е църква — каза мис Мънди. — Това е музикално училище, което осигурява хористи за „Сейнт Мери Редклиф“, прочута с това, че според кралица Елизабет била най-добрата и свята църква в цялата страна.
— Значи ще трябва да напусне не само църквата, но и училището? — невярващо попита Мейзи.
— Опитайте се да погледнете на това като на възможност, която би могла да промени целия му живот, мисис Клифтън — обади се мистър Холкомби.