— Как стана това?
— И аз не зная. Извикаха ме и …
— Ами института, затова ли искаше да отидеш толкова много на работа като преподавател?
— Обещаха ми да продължа като хоноруван.
— Никога не напускай научно-преподавателската си работа. Това е твоето призвание. Запомни го от мен за цял живот.
— И аз така мисля.
Подробно описах назначаването ми в Министерския съвет, защото за мен беше голямо преживяване. Такова събитие човек помни цял живот.
В материалите, които ми даде Атанас Белински, намерих:
— Стенограма от дискусията между учени и стопански дейци по докладната записка на Т. Живков „За нова система на планиране и ръководство на народното стопанство“ от 9 октомври 1963 г.;
— Решение на Бюрото на Министерския съвет от 22, 23 и 24 януари 1964 г., с което се приемат принципните положения на новата система и за провеждане на икономически експеримент в голям брой предприятия и отрасли;
— Решение за създаване към Председателя на Министерския съвет на работна група от специалисти — стопански дейци, научни работници и други, която да осигури по-нататъшно разработване на конкретните форми и средства за прилагане на новата система и да организира нейното експериментиране.
Веднага се заех с изучаване на материалите. Още първия прочит ме застави да се замисля сериозно. Значи онова, което най-много ме вълнуваше в работата ми в металургичния завод, вече се разбира и чувства в най-високите етажи на управлението на страната. Заслужава си да дам и своя личен принос!
След два дни се срещнах с Гриша Филипов. Заедно набелязахме няколко въпроса, които да се обсъдят от работната група и да се направи план за нейната работа. Съобщих му, че доктор Манолов е осигурил кабинет за работа и за заседание на групата на 2-я етаж в Министерския съвет.
Не мина и седмица, когато се проведе и заседание на правителството. То заседаваше веднъж, по изключение два пъти, месечно. Председателят на правителството — Тодор Живков, беше дошъл на това заседание. След като то приключи, Николина Попова — неговата секретарка, ме извика. Тодор Живков ме посрещна в огромния си кабинет е думите:
— Здравей, как си?
— Добре съм, адаптирам се. Благодаря Ви за доверието.
— Какво ще правим сега?
— Започнахме с подготовка на плана за работа на групата.
— Добре, ти ще работиш главно с групата. От време на време ще ме информираш. Запознай се с материалите от дискусията по новата система.
— Сега ги изучавам.
— Добре. Ти имаш практически опит. Приземявай теоретиците от групата. Приятна работа.
За първи път се срещах и разговарях с Тодор Живков.
Направи ми впечатление на земен човек.
Работната група се състоеше от:
к.ик.н. Гриша Филипов — зам.-председател на Държавния комитет за планиране — ръководител;
доц. к.ик.н. Давид Давидов — първи зам.-председател на Комитета по труда и работната заплата;
к.ик.н. Димитър Баждаров — първи зам.-министър на финансите;
проф. к.ик.н. Иван Виденов — зам.-председател на Комитета по цените при Министерския съвет;
доц. к.ик.н. Емил Христов — от Висшата партийна школа;
доц. к.ик.н. Георги Петров — от ВИИ „Карл Маркс“;
Александър Манолов — секретар на ЦС на БПС;
Георги Димов — зам.-председател на Българската народна банка.
Както се вижда, съставът на групата бе добре подбран. Всички имаха висока теоретична подготовка и заемаха отговорни държавни постове. До един бяха участвали в дискусията по Докладната записка за планиране и ръководство на народното стопанство. Изказванията им бяха съдържателни. Едно от най-хубавите сред тях бе на Емил Христов. Навярно затова бе включен в състава на групата.
Насрочено бе първото заседание на работната група. Гриша Филипов ме представи на всички присъстващи. Обсъди се примерен Правилник за стопанска дейност на предприятията и организациите, които ще експериментират новата система. Прие се и планът за работа на групата. Уточнихме се да започне съставянето на списък на около 50 предприятия, които ще експериментират. Тази задача се оказа не лека. Трябваше да се подберат предприятия и организации, които имат нормални условия за работа, реален план за годината, добро стопанско ръководство и осигурена реализация на продукцията. Посетихме предприятия и обяснихме принципите на новата система. Искахме на място да се уверим, че имат условия за работа.
С Гр. Филипов бяхме в завода за производство на обувки в София. Разяснихме каквото трябваше. Констатира се, че заводът има компетентно ръководство и може да се включи в списъка. Стана главният счетоводител на завода и рече:
— Вие казвате, че заплатата на работниците и целия колектив ще зависи от крайния стопански резултат, от реализацията на продукцията.