България подава ръка на всички малки и големи държави, на всички народи за съвместно не само политическо и културно, но и екологично сътрудничество, за да може майката-земя да дарява с обилни плодове не само нас, но и нашите бъдни поколения.
И днес, в началото на новото, на третото хилядолетие, хората по света бият тревога: природата е в опасност, на всеобща борба за възстановяване на екологичното равновесие!“
Във връзка с усъвършенстване на системата за заплащане на труда и привеждане на цените на едро и дребно в съответствие с обективните условия за развитието на икономиката в началото на октомври 1979 г. се създаде работна група с ръководител Кирил Зарев — председател на Държавния комитет за планиране, и членове: Давид Давидов — председател на Комитета по труда и работната заплата, Белчо Белчев — министър на финансите, Иван Виденов — председател на Комисията по цените при Министерския съвет и Иван Шпатов — главен секретар на Министерския съвет. Понеже посочените ръководители на централните ведомства работеха в най-тясна връзка с нашия отдел, ми бе възложено да участвам в изработването на материалите. Целта бе да се укрепи икономиката и повиши нейната ефективност, да се създадат условия за умножаване богатствата на страната като предпоставка за по-нататъшно задоволяване потребностите на хората и защита на трайните интереси на държавата.
Групата работеше във вилата на УБО „Бели брези“ в Княжево. Там се провеждаха дискусиите по отделни проблеми, пишеха се материалите. Стигна се до заключение да се проведе цялостна реформа в областта на заплащането на труда и ценообразуването. Оформи се и се прие разгърнато постановление на Министерския съвет, 10 ноември 1979 г.
Кое наложи провеждането на тази реформа?
Многостранното и динамичното развитие на народното стопанство се осъществяваше в усложнена външнополитическа и икономическа обстановка. В капиталистическите страни през седемдесетте години се изостриха енергийно-суровинната и валутно-финансовата криза. Един от характерните белези на тези кризи бе галопиращото нарастване на цените на стоките.
Неколкократно нараснаха цените на енергията и горивата. Например цената на един тон суров нефт през 1979 г. достигна 163 долара, докато през 1972 г. тя бе само 14 долара.1 Над 1,5–2 пъти поскъпнаха основното оборудване, машините и съоръженията за много производства. В още по-голяма степен нараснаха цените на резервните части, на комплектуващите възли и изделия. През 1978 г. цените на внасяните в България стоки в сравнение с 1973 г. се повишиха средно с 50 на сто. В същото време цените на стоките, които нашата страна традиционно изнасяше, се задържаха на старото равнище или се увеличаваха минимално. На тази основа се образува „ножица“ между износа и вноса във вреда на нашата страна. Известно е, че през тази период икономиката ни имаше „открит“ характер. Страната ежегодно внасяше и изнасяше все повече стоки, защото само по този път можеше да се изгради съвременна икономика, да се създаде модерно крупно серийно производство. Почти сто процента от потребностите на течни горива, природен газ и значителна част от другите енергийни източници се задоволяваха от внос. Голям бе вносът на машини и съоръжения, резервни части, химикали и т.н. Увеличаването на техните цени принуди държавата да плаща много по-скъпо, отколкото преди няколко години.
Природните ресурси на страната, сложилата се структура на производството и качество на много изнасяни стоки не позволяваха чрез износа да се покрие поскъпването на вноса. Животът недвусмислено потвърди изводът, че енергийно-суровинната и валутно-финансовата кризи в капиталистическите страни и постоянното повишаване на цените на международния пазар са обективни фактори с отрицателно влияние върху нашата икономика. Обстоятелството, че основните икономически връзки на България се осъществяваха със социалистическите страни, в известна степен, ограничаваше неблагоприятното влияние от бързото нарастване на цените на стоките, внасяни от капиталистическите страни. Независимо от това, страната понасяше реални загуби, което затрудняваше валутните баланси. Огромният внос функционираше в икономическия оборот на страната по цени, които са далеч по-низки от реално извършените разходи за доставката им у нас. Години наред действащите цени на едро не съответстваха на динамиката на цените на международния пазар. В много случаи такива цени не стимулираха, а задържаха внедряването на научно-техническия прогрес, особено производството на нови изделия, не въздействаха по икономически път за най-пестеливо и рационално оползотворяване на суровините, материалите, горивата и енергията.
1
Тези и следващите данни са взети от: Статистически годишник на Република България, 1978 г.; Светът в цифри, издание на ЦСУ, 1979 г.; Бюлетин, Външнотърговска информация, 1979 г. И др.