Нарастването на цените на международния пазар предизвика бързо увеличение на равнището на цените на дребно на стоките и услугите във всички капиталистически държави. Така например цените на дребно през 1978 г. са се увеличили в сравнение с 1973 г. в такива страни като: Франция — със 66 на сто; Италия — 116 на сто; Дания — 68 на сто; Белгия — 55 на сто; Англия — 111 на сто; Германската федерална република — 26 на сто; Япония — 71 на сто и т.н.
Увеличаването на равнището на цените на дребно не отмина и съседните държави. Индексът на тези цени за периода 1973–1978 г. бе нараснал в Югославия със 122 на сто, в Гърция — 106 на сто, Турция — 215 на сто, Унгария — 20 на сто и др. Индексът на държавните цени на дребно за същия период у нас нарасна само с 3 на сто.
И още един факт. България имаше бързо развиващ се международен стопански туризъм и бе важен международен кръстопът. Ежегодно нарастваше броят на чужденците, посетили нашата страна. Докато през 1960 г. те са били 200 000 души, през 1975 г. техният брой достигна 2,5 милиона души, а през 1979 г. се очакваше внушителното за нашите мащаби число от 5 милиона души. Поради относително ниските цени на дребно, особено на основните хранителни стоки, на някои памучни тъкани и други изделия, повечето от които се дотират от държавата, чуждестранните туристи, пребиваващи в нашата страна, купуваха големи количества стоки при много благоприятни за тях условия. Особено остро това се чувстваше в районите около западната и северната ни граница. Фактически българската държава дотираше чужденците, туристи и гости от съседни държави, които ползваха стоки и услуги в нашата страна.
Показателен бе фактът, че много стоки, особено от животински произход, се продаваха по цени на дребно под действителните разходи за тяхното производство и реализация. През 1978 г. за всеки произведен и продаден литър краве мляко държавата даваше 15 стотинки дотация, за всеки килограм овче сирене — 1,05 лв., краве сирене — 1,52 лв., кашкавал „Витоша“ — 2,05 лв., телешко месо — 1,68 лв., свинско месо — 55 стотинки и т.н. Подобно бе положението и с някои други стоки на хранителната промишленост, зеленчукови консерви, месни консерви, риба и рибни продукти и т.н. В продължение на много години държавата отделяше от Държавния бюджет значителни суми, за да дотира потреблението на населението и туризма. Размерът на тези дотации бързо нарастваше и през 1978 година възлезе на над един милиард лева. Следователно, тази аномалия — бюджетът да дотира консумацията на хранителните и някои нехранителни стоки, бе несъвместима със стопанската сметка, с нормалното функциониране на икономиката. Тя трябваше да бъде прекратена. Тъкмо за тази цел се предложи провеждането на реформата.
Подготвеният проект за постановление се докладва на Т. Живков. Присъстваха Гр. Филипов и пълният състав на работната група. Кирил Зарев посочи накратко принципните постановки и подчерта, че реформата обхваща система от мерки, осигуряващи балансиране на приходите от увеличаване цените на дребно и някои услуги, постъпили в държавния бюджет, с разходите, които държавата отделя за нарастване доходите на населението. Общият баланс възлизаше на един милиард четиристотин и осемдесет милиона лева.
За повишаване доходите на населението докладва проф. Давид Давидов. Той подчерта, че от първи ноември се предлага да се въведат Единна тарифна мрежа и Единна щатна таблица за цялото народно стопанство. В тях са включени компенсациите за посрещане повишените разходи за храна, заплащане на отопление, осветление и вода на всички работници от материалното производство със 144 лева годишно или с по 12 лева месечно, а на служителите и ръководните кадри с по 120 лева годишно, или с по 10 лева месечно.
Особено внимание бе отделено за подобряване заплащането на труда на около 265 хиляди млади специалисти. Техните щатни заплати се увеличиха средно с около 40–50 на сто. Установен бе нов размер на минималната заплата — 100 лева месечно, вместо 80 лева. Въведени бяха допълнителни възнаграждения за прослужено време, за работа при неблагоприятни и други специфични условия. Установена бе нова категоризация на стопанските организации и поделенията им. Увеличиха се пенсиите на 1 милион и 936 хиляди души, детските надбавки на 2 милиона и 200 хиляди деца, стипендиите на ученици и студенти и т.н. Държавният бюджет пое изцяло допълнителните разходи за храна, отопление и други на детските и болничните заведения. Изменено бе облагането с данък върху общия доход с оглед да се освободят от облагане добавките за компенсация. Увеличи се размерът на кредита за жилищно строителство. Следователно, задачата бе всеки български гражданин да получи компенсация в размер на средните допълнителни разходи, произтичащи от увеличението на цените на дребно на някои стоки и услуги.