За измененията в цените на дребно на някои хранителни стоки и услуги докладва проф. Иван Виденов.
Задълбоченият анализ, който направи работната група, на равнището и съотношението на цените на дребно на стоките и услугите, показа, че цените на основната част на нехранителните и на някои от хранителните стоки не се налага да се изменят. Увеличението засегна хляба и месото, млякото и варивата, захарта, спиртните и някои безалкохолни напитки, отделни строителни материали, както и тарифите и таксите за осветление, отопление, вода, телефон, билети за културни заведения и други.
Най-голямо бе увеличението на цените на месото и местните произведения — с около 42 на сто, и на млякото и млечните произведения — с 37 на сто. Това се наложи от обстоятелството, че техните цени не покриват разходите по производството и държавата даваше големи дотации на потребителите на тези стоки, от една страна, и, от друга, фактът, че равнището на цените на тези стоки в съседните и други държави бе значително по-високо. Като се взе предвид, че млякото и млечните продукти и готовите детски храни заемат голям дял от разходите за храна на подрастващите и на старите хора, се предложи занапред да продължи дотирането от държавата на тяхната консумация.
Най-дискусионният въпрос бе увеличаването на цените на хляба, хлебните и тестените изделия.
Предложи се да се утвърдят нови цени на хляба. За хляб „Софийски“, т.е. за типовия хляб, новата цена да стане 26 стотинки за килограм, за хляб „Добруджа“ — 36 стотинки за килограм и за хляб „Стара Загора“, т.е. за белия — 48 стотинки за килограм.
— Какво? какво, запита Т. Живков и скочи от стола.
Иван Виденов повтори предложението. Т. Живков започна да обикаля кръглата маса. Почти крещеше:
— Вие искате да ме скарате с българския народ? Какво си въобразявате? Ще бъркате в джоба на вашите бащи и майки? Тая няма да я бъде. Хляба, тая светиня, няма да се пипа. Разбрахте ли?
— Дълго време се обмисля и преценява от всички страни… Трябва, макар и символично да се повиши цената, каза Виденов.
— Може ли един въпрос, подех аз. Знаете ли от кога в България не са изменяни цените на хляба и хлебните изделия?
Живков се сепна. Явно мислеше върху неочаквано зададения въпрос и запита:
— Кажи откога?
— От 1954–1956 г. Това са вече 23–25 години. Едва ли има държава в света толкова дълго да е държала цените на дребно на хляб, брашно, фиде, макарони, ориз и т.н. Всеки българин знае, че на село и в малките градове стопаните с хляб си хранят животни. Даже цените на фуража и триците са вече равни или по-високи от цените на брашното и хляба. Навсякъде хлябът се пилее. Ако правилно и добре се обоснове и разясним на населението, то ще ни разбере.
— И компенсация се дава, почти в един глас допълниха Гр. Филипов и К. Зарев.
— Е, какво да се прави тогава? — запита Живков.
Думата взе Гриша Филипов и каза:
— Налагат се предложените икономически мерки. Само с агитация и призиви хляб не се пести. В деня на публикуване на постановлението Давидов и Виденов да излязат по телевизията и радиото и аргументирано да разяснят на народа мероприятията, които се предлагат. Същото да направят и с журналистите — главните редактори на вестниците. Бонев да напише разяснителен материал на достъпен за хората език, който да се чете на събрания на трудовите колективи и по квартали, да се организира в печата и по телевизията „Въпроси и отговори“. Министерският съвет да отпечата ценоразписите и предварително да инструктира председателите на окръжните съвети. Караманев и Пръмов да организират инвентаризация на складовете и магазинната мрежа на държавната и на кооперативната търговия, за да няма спекула…