Решенията, които вземаше Комисията по жизненото равнище, имаха силата на правителствени актове, т.е. бяха задължителни за изпълнение от органите на държавно управление. Много бяха решенията и проведените мероприятия от комисията. Едно от тях, оставило следа в съзнанието на много българи от онова време, бе тържественото изпращане на юбилейната 1981 година, когато централните площади на градовете и тротоарите пред търговските обекти се заредиха със стоки, построиха се временни павилиони, навеси и сергии. В тях се продаваха нехранителни стоки. Имаше и скари за кебапчета, кюфтета, печена риба, карначета и други. Предлагаха се бира и наливно червено вино, безалкохолни напитки. Специално внимание се отдели на павилионите с детски стоки и играчки, лакомства.
Огромна работа се извърши от „Търговия на едро“, „Нармаг“ и другите търговски организации под непосредственото ръководство на народните съвети. Най-добре се организира работата в София, където със задачата лично се зае кметът Петър Междуречки. Димитър Пушников, зам.-председател на Столичния народен съвет, дългогодишен търговски работник, денонощно контролираше изграждането на павилионите, обезценката на стоките и изкарването им от магазините. Всички съветници към комисията бяха в провинцията.
В средата на декември с Георги Караманев за три и половина дни обиколихме градовете Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Разград, Търговище, Ловеч и Ботевград. Видяхме какво е направено и дадохме допълнителни указания какво може още да се направи. В тези декемврийски дни градовете като че ли се преобразиха. В статията си „Да стане традиция“ писателят Петър Незнакомов написа: „В Столицата, а вероятно и в останалите селищни системи редом с постоянния градски аксесоар изникна като по чудо и още един град, пъстър, шумен, изпълнен с изненади и смях — с необикновено изобилие и добро настроение. На почти всички площади, около и в традиционните градски открити пазари, по тротоарите се появиха необикновено бързо, едва ли не като гъби след дъжд, съградени от умела и щедра ръка, тя пък ръководена от умен и жизнелюбив стопанин, стотици павилиони, фургони, шатри, палатки, сергии, детски въртележки и стрелбища, импровизирани малки закусвални, скари и огнища. Всичко това пъстро и с весела фантазия изрисувано, примамващо купувача и консуматора в стила на най-добрата панаирна и карнавална народна традиция. И цялата наша столична търговия, от която толкова много и често напълно справедливо се оплакваме, излезе от магазините и ресторантите, сладкарниците и кафенетата, смело се настани на улицата, изпълни павилионите и палатките със стоки, усмивки и отдавна несрещана любезност… Край скарите, огнищата и бъчвите се завъртяха зажаднели за непосредствено общуване столичани мъже, екнаха първите наздравици с червено новогодишно вино, екнаха и първите единодушни одобрения — халал да е на тоя, дето го е измислил. Заразказваха се весели вицове и анекдоти… по улиците действително екнаха и песни, … танцова и забавна музика и тук там на паважа се завъртяха танцуващи двойки и мъжки хора… И човек неволни си мисли — толкова ли трудно е било да се организира подобен уличен празник и през миналите новогодишни дни! Не е било трудно, разбира се, но е трябвало някой умен и далновиден да се досети и да вложи много любов и умение, за да го осъществи, не половинчато, а смело и с пълно доверие в нарасналата съзнателност на цялото столично население, на млади и стари, на купувачи и продавачи…“ (Вж. „Работническо дело“, 30 декември 1981 г.)
През втората половина на декември у нас пребиваваха две чуждестранни делегации, едната беше съветска, начело с инж. Тализин, зам.-председател на Съвета на министрите на СССР, другата — монголска, начело със зам.-председателя на Министерския съвет — Пелше. Столичните ръководители им показали центъра с многобройните павилиони и грейналите от задоволство лица на гражданите. И двете делегации дали единодушна оценка: „Софийска приказка“.