1981 година бе юбилейна и в моя личен живот. На 22 юли чествахме сребърна сватба — 25 години съвместен живот със съпругата ми Анастасия, а на 15 ноември — 50-годишнината ми. С указ на Държавния съвет бях награден с орден „Народна република“ — Първа степен.
По случай кръглата годишнина в резиденция „Лозенец“ организирах вечеря за колеги и приятели. Сред тях имаше висши партийни и държавни ръководители.
Григор Стоичков каза повода за срещата и прочете следното поздравително писмо от името на Тодор Живков:
„До другаря Станиш Бонев, заместник-председател на Министерския съвет на Народна република България.
Другарю Бонев, някога Апостолът бе казал: «Ние сме във времето и времето е в нас». Така е, но то лети неудържимо. И дори е странно да се мисли, че младеж като тебе вече е на 50 години. При това успял не само да работи всеотдайно за делото на партията и да се занимава с наука, а взел та станал и заместник-председател на Министерския съвет! Но идват още две по двадесет и пет и тъкмо това поражда увереност, че тепърва от тебе ще чакаме полезни и реални дела за изпълнение решенията на XII конгрес на партията, за процъфтяване на нашето скъпо социалистическо отечество!
Честит орден «Народна република България» — Първа степен!
Честита 50-годишнина!
По време на вечерята поздравления поднесоха Борис Манов, от името на земляците от Перник; доц. Костадин Габровски, от името на състудентите и сътрудниците в Министерския съвет; Белчо Белчев, от името на колеги и приятели, инж. Крум Атанасов — герой на социалистическия труд и главен директор на МК „Ленин“ — Перник, от металурзите; проф. Делчо Порязов, от името на колегите преподаватели и инж. Живко Кузманов, от името на избирателите от Девня.
Гр. Стоичков прочете указ № 2492 на Държавния съвет за награждаването ми с високия орден, който ми бе вречен лично от председателя на Държавния съвет. Тодор Живков произнесе кратка реч и вдигна тост за юбиляра.
Накрая на срещата развълнуван казах:
„Уважаеми гости и приятели.
Първите ми думи са на благодарност към всички вас, които дойдохте на тази вечеря, организирана по случай моята 50-годишнина.
Най-сърдечно благодаря за топлото поздравително писмо на другаря Тодор Живков, за казаните думи от него и от другите, които говориха тук за моя съзнателен живот.
50-годишнината е повод за размисъл и равносметка.
Преди всичко, искам да изразя дълбока синовна благодарност към моите родители, към моя род на потомствени строителни работници, които ми дадоха първите уроци по трудолюбие, за безрезервно служене на революционните традиции на нашия, българския народ.
Учех със синовете на пернишките миньори, строители и машиностроители. Заедно с тях бях на младежки бригади. С тях ме свързваха още по-здраво двете години, през които работех след завършване на гимназията в Перник.
Определено мога да заявя, че в работнически Перник неясните младежки мечти и желания станаха осъзнати идеи и идеали. Завинаги в моето съзнание ще остане трудовата ми дейност в металургичния завод «Ленин». Тя започна от февруари на 1956 година, след студентските ми години. Виждах и със сърцето си чувствах как се разгръщат творчеството и талантът на трудовия човек. От ден на ден се топеше повече чугун и стомана, валцуваха се повече черни метали, формираше се и се каляваше нов отряд на работническата класа — металурзите. Сред тях и заедно с тях се калявах и аз като специалист-икономист, като професионален плановик. Щастлив бях, че в продължение на три години ме избираха за секретар на Заводския партиен комитет.
На мен се падна честта в началото на 1964 г. да бъда назначен за сътрудник в апарата на Министерския съвет по въпросите на новата система на ръководство на народното стопанство. Като помощник на председателя на Министерския съвет, като секретар на групата и впоследствие на Комисията по новата система при председателя на Министерския съвет имах щастието да работя с едни от най-мислещите български икономисти, да се уча от тях, да възприемам всяка нова идея, да се боря за претворяване в дело всяка поставена ми задача.
Това се стремях да правя и като секретар на Министерския съвет, на Комитета за стопанска координация и на Партийно-правителствената комисия по жизненото равнище. Това правех и като отговорен работник в апарата на Централния комитет на партията.
Неоценима е заслугата за моето формиране като специалисти-икономист на другарите Гриша Филипов и Емил Христов.