Аннотация

Носител на най-престижната международна награда за литература
The International Booker Prize 2023 

И като се обърнаха назад, видяха бъдещето си…
Една от най-добрите книги за годината
The New Yorker, The Guardian, The Financial Times, World Literature Today...

Номиниран за:
EBRD Literature Prize 2023

Носител на:
Premio Strega Europeo 2021
Български роман на годината „13 века България“ 2021

Ако не сме в нечия памет, има ли ни изобщо?
Един роман за времеубежищата,
които строим, когато бъдещето е отказано,
а сегашното не ни е вече дом…

Както писателите могат, Георги Господинов сякаш е предусетил онова, което само допреди месеци беше немислимо.
Преди време „Физика на тъгата“ улови две ключови състояния днес – тъга и емпатия, сега „Времеубежище“ ни кани да поговорим за света от вчера и света утре. За дома и клиниката на този свят. Ще срещнем отново познатия ни герой Гаустин, който тук взема нещата в свои ръце. Героят, който прекосява времената като река, се е посветил на една мечта - да лекува чрез минало. Неговата клиника за минало се превръща в убежище за губещите памет. Докъде може да се разрасне тази мечта или обсесия? Колко минало може да понесе човек? В началото залогът е една клиника, в краят на романа – един континент. Ще видим как се живее във възстановка, какво става, ако се вдигне априлско въстание в Борисовата градина или осъмнем, марширувайки пред мавзолея. Къде в София обучават „статисти за революции“? Романът ни води из Цюрих, София, Виена, Сараево, Бруклин и други места и времена. А страшното и смешното в тази книга вървят ръка за ръка. Има страници, които разсмиват и стряскат едновременно.
Как реагираме на усещането, че светът рязко се е сменил и нищо не е като преди? Какво става, когато разберем, че бъдещето ни е отказано? Влизаме ли тогава в убежището на миналото? Можем ли сами да избираме своето минало, лично и това на държавата, в която живеем? Какво става, когато „вирусът на миналото“ ни връхлети и как излизаме от това.

За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. 
Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. 
За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом. 
Георги Господинов

Думи за книгата: 
Пруст, идващ от изток…
Един толкова необичаен в своята меланхолична гениалност писател.
Андреа Баяни, La Repubblica, Италия

Господинов е може би най-добрият пример за жив писател, който успява да продължи великото европейско изкуство на романа с неговата смесица от разказ и есе, философия и фабулиране, хумор и меланхолия.
Лилиан Рьозинг, Politiken, Дания