Наблюдавах как Гаустин се развихря, без да напуска кабинета си от 60-те. Разбира се, той не произнесе публично нито една реч. Но във всичко, което говореха тримата мъже в синьо, можеше да се чуе неговият глас, усвоени думи и интонации от Сократ до Мартин Лутър Кинг.
Струва ми се, че това беше проект, в който всеки инвестираше различни мечти.
Затова и в крайна сметка щеше да успее.
Затова и щеше да се провали с трясък.
4
Всички избори дотук бяха за бъдещето. Този щеше да е различен – първи референдум за минало.
Зов за завръщане. Европа избира своето минало… Европа – новата утопия… Евротопия… Европейски съюз на общото минало.
Такива бяха заглавията из европейските вестници. Ако не друго, Европа беше добра в утопиите. Да, континентът беше миниран с минало, което го разделя, две световни войни, стотици други, балкански, междусъюзнически, трийсетгодишни, стогодишни… Но имаше и достатъчно памет за съюзявания, живот в съседство, памет за империи, които събираха уж несъбираеми народи векове наред. Хората не си даваха сметка, че сама по себе си нацията е ревливо историческо пеленаче, което се прави на библейски старец.
Ясно беше, че лесно договаряне за единно континентално минало на този етап е невъзможно. Затова, както се и очакваше, в традициите на старата либералност (макар изборът на минало да е консервативен акт) се реши, че всяка страна членка ще направи свой референдум. Поради извънредността на процедурата и за да не се губи време, към въпроса дали да има връщане в миналото гласувалите „за“ трябваше да посочат и конкретното десетилетие или година, която избират. След това щеше да се върви към времеви алианси, а по-нататък би могло да се гласува и за единно европейско време. Всички приеха Меморандум за близкото минало, уточняващ начина за провеждане на референдума в страните от Съюза. Стана сякаш по-бързо и лесно от очакваното.
А после щяха да се сговарят различните… минала.
(Хм, тази дума нямала множествено число, виж ти. Миналото е само в единствено число.)
5
Все повече знаци за прииждане на минало, докато пиша тази книга. Времето е близо.
В Куба забраняват премахването на старите автомобили от тротоарите, защото туристите идват тъкмо заради това. Някои страни са обезпечени с минало. Съветски москвичи и американски буици седят и гният едни до други, с изкривени джанти и лющеща се боя, а ръждясалите им скелети се ронят измити от дъжда и изсушени от карибското слънце (като онзи оглозган марлин от „Старецът и морето“).
Дали, като дойде един ден краят на времето, ще възкръснат и старите автомобили?
…
Днес във вестника пише, че Германия връща отново пишещите машини в някои от най-секретните отдели на държавната администрация, за да се защити от изтичане на информация след шпионския скандал преди няколко години. Няма как да хакнеш и източиш пишеща машина. Намирам тази новина за знакова. Назад към прекрасния аналогов свят.
…
В Обединеното кралство се завръщат млекарите и все повече хора си поръчват мляко в стъклени бутилки, оставени навън пред вратата сутрин.
…
Новият брой на „Ню Йоркър“ е препечатал (за първи път) старата си корица от 1927 г. Какво ли ще стане, ако в един и същи ден всички вестници и списания решат да препечатат старите си издания от един определен ден преди петдесет-шейсет години? Дали нещо във времето ще проскърца?
…
Появила се е радиостанция, която пуска цели дни от други десетилетия, в реално време, с новините от тогава, разговорите и цялата програма за съответния ден.
6
Самото определение за близко минало се оказа обект на повече спорове и затова компромисно се прие границата да бъде гъвкава, а държавите да се придържат в рамките на ХХ век.
В решението за такъв референдум имаше нещо романтически обречено, особено след опита с Брекзит, но нали самите хора все пак трябваше да решат къде искат да живеят. Всичко спуснато отгоре така или иначе не работеше и предизвикваше единствено раздразнение. Референдумът беше най-лошата възможна процедура, но друга, както се казва, не беше измислена.
Това ще е последният опит пред едно невъзможно бъдеще, говореше председателят в синьо, ние трябва да изберем между две неща – да заживеем заедно в едно минало, както сме го правили вече, или да се саморазпуснем и избием взаимно, както също сме правили. И двата варианта са легитимни. Спомнете си онзи велик стих на Одън We must love one another or die. Направи кратка пауза и повтори отново с нарочно снишен глас We must love one another or die, давайки си сметка, че изковава лозунг, който утре медиите ще подемат.