Чувах Гаустин зад всяка дума. Тези хора най-сетне се бяха научили да говорят, или по-скоро да слушат.
7
Понякога имената наистина са правилни по природа, както се твърди в Платоновия „Кратил“. Има нещо знаково в самата етимология на думата „референдум“, referendum, ако слезем до латинския произход от глагола re-fero, което значи връщам назад, пренасям назад.
Връщането назад беше заложено в самата дума, никой не беше се сетил… Референдум за минало. Дали понякога игрите на езика с неговите етимологии и тавтологии не подсказват повече, отколкото мислим? И дали през фанфарите на тавтологията не идва откровението на един нов апокалипсис?
8
Първа, преди години, се беше отделила страната, която винаги се е чудила дали е част от континента, или не. Великобрекзитания, както я наричаха вече.
За всичко е виновна литературата, казах веднъж на Гаустин.
Както винаги, засмя се той.
И конкретно, продължих, „Робинзон Крузо“. Самоувереността, че островът ти дава всичко необходимо за оцеляване, живот и прочее, идва тъкмо от Дефо. Ще се оправя и сам, кълне се Робинзон, Бог с мен. Ще се оправим сами, казват наследниците му, Бог да пази кралицата (но дори и без нея ще се оправим).
Да, съгласи се Гаустин, щеше да е по-добре, вместо Дефо, да бяха чели Дън.
И изведнъж започна с глас от XVII век, мога да се закълна, без да знам къде съм го чувал, на онзи английски да нарежда онова, което помним повече заради един роман на Хемингуей:
No man is an Iland, intire of it selfe; every man is a peece of the Continent, a part of the maine; if a Clod bee washed away by the Sea, Europe is the lesse, as well as if a Promontorie were, as well as if a Mannor of thy friends or of thine owne were; any mans death diminishes me, because I am involved in Mankinde[6]
В това е проблемът – Дефо победи Дън, каза тогава Гаустин с тъга, която можеше да потопи цялата британска флотилия.
Мълчахме известно време и той повтори с гласа си от XVII век: Смъртта на всеки земен жител ме отслабва… Странно е, че винаги сме пропускали заглавието: „Посвещения за спешни случаи“. А случаят е спешен.
Сега отново имаше казус с Великобритания. По силата на Брекзит тя трябваше да остане извън референдума. Но веднага се надигна едно проевропейско движение на Острова, което настояваше, че Великобритания по право следва да бъде включена в Референдума за общо минало, тъй като в същото това минало тя е била част от Европа и Съюза. Всяка нация, както и всеки човек, имат своите моментни умопомрачения, заявяваше движението, нека се даде исторически втори шанс за излизане от него.
Тезата за „историческия втори шанс“ цитираше точно преамбюла в меморандума. Но на Брюксел му беше писнало от британщини в последните години и предпочете да заеме една здравословно твърда позиция. Отказа.
9
Докато течаха тези разговори обаче, се случи друго чудо. Швейцария, която винаги е била нещо като скрит остров вътре в Европа, изведнъж прояви желание да се включи в Референдума за минало. Това беше наистина неочаквано и централата в Брюксел известно време не знаеше как да реагира. Витаеха всякакви съмнения защо Швейцария така леко се съгласи да наруши собствените си традиции. Дали е открила пукнатина, слабо място в проекта, от което разумно да се възползва? В крайна сметка в едно предпазливо споразумение с няколко допълнителни клаузи се даде разрешение за нейното участие. Швейцария беше остров, но също и една Европа в миниатюр. Къде другаде можеш да видиш събрани в едно Германия, Италия и Франция. Така че отвъд подозренията имаше нещо много естествено в желанието й да опита, при известна автономност, включване в референдума.
10
Остър дефицит на смисъл
Акутната форма на заболяването се характеризира с рязка, стягаща болка в различни точки на тялото, което възпрепятства точната диагностика. Много от пациентите регистрират пристъпите в късния следобед между 15 и 18 часа.
Трудно дишане е най-често споменаваната проява на пристъп. Чувство на задушаване. „Нямам сили, нито желание да си поема въздух. Издишвам и не знам има ли смисъл да вдишам отново… Спрях да си купувам календари за следващата година“ (Н. Р., 53, домакиня).
„Внезапен прилив на безсмислие, докато седя на дивана“ – едно от най-точните описания, дадени от пациент. Празни полета в паметта, дупки, там, където се опитваш да си спомниш източник на радост. Тъкмо тук лентата е осветена (според оплакванията на едни), токът е спрял (според други).
6
Никой човек не е остров, затворен в себе си; /всеки е парченце от сушата, частица от океана;/ и една буца пръст да отвлече морето, Европа се смалява, /тъй както ако нос е бил отнесен или домът/ на твой приятел, или пък твоят собствен;/ смъртта на всеки земен жител ме отслабва, защото съм частица от човечеството…