Така, между християнството и ергенуването, с минаване пътьом през шамарената фабрика, растяхме. Но завинаги ми остана подозрението към шивачите с тяхната буржоазност, набожност и карфици. Отклоних се отново, да ми бъде простено, но миналото е пълно с улички, приземни стаи, разкрояване и коридори. И с приписки за неща, които са ни изглеждали неважни, а после изведнъж разбираме, че точно там, в неважното, е гнездила и снасяла патицата на миналото.
Все едно, снабдих се лесно и на много добра цена с двата костюма. Първо облякох този от соца. Техният митинг започваше час по-рано от другия. Социализмът държеше на ранобудните. Революциите, превратите, убийствата се случват рано сутрин, преди изгрев-слънце. Всички ставахме някога в ранни зори, дори не за революции, а за училище, гуреливи и недоспали, слушахме по радиото дразнещия поради ранния час сигнал на „България – дела и документи“ и на детската песничка У дома часовник трака, ставайте, дечица… Години наред то звучеше в неразсънените ни уши като Удомача совник трака…
И ето ме в 7:30 сутринта вече до подлеза пред някогашния Партиен дом. Там беше сборният пункт за манифестацията. Бях с червена вратовръзка, дълга до пъпа, с широка долна част. Костюмът в мише сиво с едва видими райета и джобове с капаци ми стоеше смешно. Като безплатен подарък към него получих истинска носна кърпа, платнена, мъжка, със син кант и малко гребенче за вътрешния джоб на сакото. Трябва да се признае, че бяха помислили за всеки детайл. Ако тези победят, ще трябва да връщаме, казах си, производството на носни кърпи и на малки гребенчета. И изобщо цялата кинкалерия на онези времена. „Кинкалерия“, откога не бях се сещал за тази дума. С връщането на нещата се връща и езикът. Чепиците ми излъскани, чорапите, кой знае защо, в тъмнозелено, взети вероятно от някой армейски склад. Носех си и каскет за всеки случай, но засега го държах в ръце.
Въпреки ранния час площадът беше започнал да се пълни с ранобудни симпатизанти. Навсякъде се чуваше някогашното Другарю, Другарко… В началото мислех, че все пак има някаква шега в това забравено за ушите ми обръщение, но май нямаше. Спомних си как, понеже баща ми се казваше Господин, на всичкото отгоре Господинов, и когато някой познат на улицата му извикаше отдалеч по име Господинеее, Господинее… всички замръзваха. Какъв господин ви е той бе, другарю, намесваше се някой бдителен гражданин. Но и „другарю Господинов“ също беше смешно.
Един старец с побеляла брада беше седнал да си почине на камъните пред Археологическия музей и се мъчеше да се изправи, но не успяваше. В едната си ръка стискаше знаменцето, в другата бастуна, не се сещаше да остави знаменцето, за да се подпре. Отидох да му помогна.
За манифестацията ли, дядо?
За манифестацията, синко. От ОФ-то съм, цел живот член. Мен по онуй време много са ме били, щото много ми знае гагата, ама ако требе, пак искам да се върне. Щото той социализмът мое да е бил секакъв, ама си му знам цаката, той че ме излъже еднъж, я че го излъжем дваж, все че се погодиме, а туй новото време, то само докато те гледа, и те обира. Прегазва те като бързия влак, фиииу и айде, седиш по долни гащи, никой те не бръсне за слива.
Отърси панталона си от прахта и ме погледна с присвити очи. Абе, като върнем времето назад, годинките че се върнат ли? Готов съм пак да ме бият, само да съм на двайсе и кусур.
Засмях се, потупах го по рамото, а дядо Матейко (така си го нарекох) ми поблагодари за помощта и заситни към неговия си район.
Другарю… приближи се към мен възрастна жена с лента „отрядник“ на ръкава и червен тефтер на Партиздат, вие от коя партийна организация сте?
А сега де… Така ли ще се проваля в началото на акцията.
От кой район сте, питам.
От Ленински район, изтърсих автоматично, очаквайки жената да извика стоящия наблизо милиционер (да, бяха намерили старите милиционерски униформи за охраната) да ме изведе от площада.
Обратно на очакванията ми, тя засия и кимна разбиращо с глава.
Хората вече забравиха истинските имена на районите от едно време, аз съм от Кирковски. Как се казвате да ви запиша?
Смотолевих нещо като Гаустинов, което жената прилежно записа.
Можете да си вземете червено знаменце и безплатни карамфили от онези маси, посочи ми тя и се разделихме.