Хорото наистина гърмеше и ставаше все по-голямо, почваше от горните алеи, обикаляше езерото с лилиите и се спускаше надолу към езерото Ариана и входа на градината. Скоро излезе на самия Орлов мост. Не знам дали имаха разрешение за блокиране на движението по „Цариградско шосе“, но кой би имал куража да ги спре. Имаше нещо знаменателно в това опразване на шосето, водещо към непомерната някогашна българска мечта. Знаехме от Край Босфора шум се вдига за Симеон пред крепостните стени на Цариград, град, който никога няма да бъде негов. Но и това, дето разтрепера се Роман, пак стигаше на изстрадалата българска душа. А и всеки ден автобусите изсипваха на Капалъ чарши наследниците на Симеон. Защо му е на човек да завладява един град, като може да го изпазарува.
Хорото растеше с минути, прескачаше мантинелите на Цариградско и пак влизаше през Орлов мост в парка.
Ии-хууу-иху-хооо… Сега, ако някой дадеше команда „Напред! Към Цариград!“, хорото щеше като змей да се насочи натам, на изток, все по шосето, все по шосето, па да застане пред ония ми ти Цариградски палати, та да заобиколи от вси страни стените му и да прецапа през Босфора. Та като стегне обръча около града, като надуе каба гайдите и хем обсада, хем хоро, градът няма да падне ли? Ще падне не, ами и хоро ще играе. Хорото, хорото е тайната българска войска, българският троянски кон. Юнаци, преоблечени като хороигралци веселяци, а в потурите – пищови. Хитроумност Одисеева има тук, Хитър Петър и Одисей в едно.
Изведнъж в небето над Борисовата градина се чу шум и бавна сянка се понесе над дърветата, а нямаше и следа от облак. Всички мигновено вдигнаха глави нагоре. Българското знаме, носено от 300 дрона, както обявиха в новините после, летеше в небето над нас. Най-голямото българско знаме, кандидат за Рекордите на Гинес. (Тук Вагнеровите Валкирии щяха да са на място, макар че организаторите бяха избрали Излел е Делю хайдутин.)
Имаше нещо странно в цялата гледка, нещо като постапокалиптичен филм, в който всички времена са се смесили. Дроновете жужаха тържествено, теглейки знамето, чийто край се не виждаше. Отдолу някакви хора с гащи и пушки от XIX век хвърляха капите си във въздуха и викаха урааа… Щом дроновете покриха с удивителна точност цялото парче небе над градината, спряха и останаха да висят във въздуха над главите на смаяния народ.
Небее-то като от коприии-на, това-а е моята… запя някой от импровизирана сцена, но гласът му така си остана самотен и човекът млъкна неловко. Тогава един от водачите на движението взе мегафон и даде паролата: Бъл-га-ри – Ю-на-ци… Викът се поде веднага, отекна по хълмове и долини, удари се в отсрещните сгради на Цариградско и се върна между дърветата в Борисовата градина. Бъл-га-риии – Ю-на-циии крещяха хората, обърнали очи нагоре към дроновете, сякаш ги поздравяваха.
Един сърцат момък недалеч от мен не се сдържа, вдигна манлихерата си и гръмна във въздуха, както беше гледал, че правят от радост по филмите. Сус бре, нали ще пробиеш знамето, скара му се веднага седящият наблизо по-стар негов другар, а може би стотник на дружината. Момъкът се засрами и свали пушката си, но знакът беше даден и от няколко места запукаха пушки и револвери (леворвери, пишеха някога и колко хубаво звучи то). Два-три простреляни дрона запърпориха и паднаха над тълпата. Слава богу, жертви не се дадоха. Странно беше да видиш убийство на дрон, все едно стреляш по летяща гъска, не хвърчат пера, но усещането пак е като за застреляна птица.
Тъкмо в този момент като по даден знак (никой не разбра дали така е по програма, или поради внезапната стрелба) дроновете като един отпуснаха щипките си и изчезнаха на запад, а знамето, останало самó във въздуха, сякаш се зачуди за миг и бавно започна да пада, някак копринено да пада, обгръщайки дърветата, храстите, пързалките и каменния слон в детския кът, езерото с лилиите, пейките, беседките, паметниците на поети и генерали, хвъркатата конница на Бенковски и хората с все пушкалата им. Тези по краищата успяха да се дръпнат, някои по-плашливи жени и деца също хукнаха веднага, но повечето останаха отдолу. Там, където имаше високи борове и кестени, се оформи нещо като огромна палатка или цирков купол, по склоновете и поляните коприната легна плътно на земята и се виждаха щъкащите отдолу тела на затиснатите, тук-там се чуха писъци, че се задушават, та се наложи някой да среже с нож свещения плат. Борисовата градина, покрита с най-голямото, над три декара, знаме. Като опакована от Кристо, срещу когото иначе Юнаците роптаеха.
Слава богу, аз се оказах близо до високия кестен, под който седеше дядо Матейко, та въздух имаше, даже беше приятно, само дето се носеше натрапчива миризма на платнище и мокри кърпички. Оказа се, че знамето е пръскано с розова вода и Борисовата градина сега се беше обърнала на Розовата долина, за ужас на давещите се и кашлящите отдолу. Камите и сабите най-сетне влязоха в действие по освобождението на пострадалия народ. Писъци, кашлици и псувни цепеха въздуха, изгубени се викаха по име. Всичко това осуети планираната кулминация с избухването на Априлското въстание. Черешовото топче така и не гръмна, то и някога гърмеше трудно, а сега под платното само щеше да издуши населението. От хвъркатата конница се виждаха няколко полудели от уплах коне, които се въртяха обезумели в кръг, рискувайки да стъпчат изпадналите си ездачи. От самия хълм, който трябваше да представлява върха Шипка и да хвърчат камъни и дървье, се носеше глухо стенание и самотният глас на рецитатор, леещ се от тонколоните.