„Ти ми твърдиш, че това е десетилетието, произвело най-много скука и диско, пишеше ми Е. след изборите, ама на хората явно в това им се живее – в диско и скука.“
Е. беше права, разбира се, но имаше и нещо друго. Хората избираха 80-те вероятно и заради предстоящия им край. Има нещо особено в изборите и това ни даваше ясен знак. Избирайки едно десетилетие или година, всъщност избираш и онова, което има да идва после. Искам да живея в 80-те, за да чакам 1989-а.
(Никой не обърна внимание, че в повечето източни провинции втора политическа сила беше Партията на 30-те.)
10
От няколко дни (седмици?) не съм говорил с никого. Струва ми се, че губя представа за времето. Ставам, обличам се, слизам до града за риба, денят е пазарен. Опитвам пак да звъня на Гаустин, никакъв резултат, отсреща идва странен сигнал. Разменям няколко думи с продавача на маслини. Той говори италиански, аз отвръщам на лош немски. В крайна сметка ми продава толкова маслини, колкото си е наумил. Търкалям в главата си последните му думи като костилки, докато се изкачвам към манастира на хълма – prego, olivo, grazie, prego, olivo, grazie. Като стигам горе, ги изплювам. Взел съм още сирене и риба. Изчиствам рибата, нарязвам на тънко една кисела ябълка, после зехтин, босилек, лимон, малко вино и парче бяло алпийско сирене. След половин час рибата е готова. Слагам я на масата в най-хубавата си чиния. Наливам си остатъка от виното. Сядам и усещам, че нямам никакъв апетит.
11
Синдром на отсъстващия
Толкова много места, на които ме няма. Няма ме в Неапол, в Танжер, Коимбра, Лисабон, Ню Йорк, Ямбол и Истанбул. Не просто ме няма, а ме няма болезнено. Няма ме в един дъждовен следобед в Лондон, няма ме в глъчката на Мадрид вечер, няма ме в Бруклин през есента, няма ме в пустите неделни улици на София или Торино, в тишината на едно българско градче от 1978-а…
Толкова много ме няма. Светът е пренаселен с отсъствието ми. Животът е там, където не съм. Където и да съм…
И не само географски ме няма, не само в пространството отсъствам. Макар че пространството и географията никога не са били само пространство и география.
Няма ме в есента на 1989-а, в оня безумен май на 1968-а, в студеното лято на 1953-та. Няма ме в декември 1910-а, нито в края на XIX век, нито в 80-те, зациклили от диско, които собствено ненавиждам.
Човек не е направен да живее в затвора на едно тяло и едно време.
(Гаустин, Нови и предстоящи диагнози)
12
Идва ред и на Швейцария. Съгласието й да участва в референдума, без да е страна членка, е от онези ласкателни (макар и необясними) изненади.
Месеци по-рано с Гаустин бяхме водили следния спор.
Помни ми думата, виках аз, тези ще изберат като нищо 40-те, за ужас на всички.
Виж сега, отвръщаше той, в една воюваща Европа Швейцария може да е изглеждала рай, но повярвай ми, не беше така. Та те чакаха всеки момент да бъдат нападнати, самолетите кръжаха по границата. Хитлер много не се церемонеше. Даже имаше детайлно разработен план за превземането ѝ, по градове.
Обичах това свидетелско време, което Гаустин ползваше, макар че понякога почваше да ме дразни. Как да противоречиш на някого, който ти говори сякаш е бил там.
Е, да се подготвяш за война, не е като да влезеш в нея, нали, заядох се аз.
Ами хич не съм сигурен, отвърна той, понякога е по-тежко. Да се ослушваш за всички ужасии у съседите ти, да спиш с пушката си и пълно бойно снаряжение. Да прокопаеш Алпите, за да си направиш бункери, викахме им „редути“, да се криеш в редутите, да увеличаваш все повече кредитите и концесиите за Райха… Особено след като онези прегазиха Франция за нула време. Спомни си, че някои градове бяха бомбардирани от Алианса – Базел и Женева например, ако не се лъжа, и Цюрих.
Грешки в навигацията, отвърнах аз, ползвайки официалното обяснение на американските военновъздушни сили. Както се казва, никой не бомбардира нарочно банката, в която са му парите.
Виж обаче колко пари наляха същите тези швейцарци веднага след войната в благотворителни фондове, в плана „Маршал“, „Червения кръст“ в Женева, не може да се отрече, отвърна Гаустин.
И все пак ще изберат 40-те, помни ми думата. Никога не е имало такъв приток на злато, пари и картини тук. Банки и „стари майстори“.