Край на трагедията. Завесата на сцената тихомълком се спуска, макар че никой вече не гледа натам.
Една от най-големите атракции във Виена – „Пер Гинт“ в Бургтеатър. Пълна възстановка на представлението от 1925 г., придружено с убийството на македонския революционер Тодор Паница от 8 май същата година, по време на пето действие, сцената с бурята, точно преди репликата „Не може да се мре по средата на петото действие“. Ранената в лицето жена е съпругата му. Дребната жена, която го застрелва, е част от враждуваща фракция, казва се Менча Кърничева (пълното й име е Мелпомена, музата на театъра, каква ирония).
Зрителите са дошли основно заради тези минути – корабокрушение на сцената и кръв в салона. Кой не би искал да усети вкуса на 20-те с едно убийство в театъра. Местата са продадени за година напред.
16
Изхарчихме ли вече, приятели мои, чека на бъдещето? Необезпечения чек на бъдещето…
Нали миналото вече не съществува, а бъдещето още не съществува, казва свети Августин в XI глава от Изповедите.
В това още все пак има утешение, няма го, но има да идва. А какво правим, когато и бъдещето вече не съществува? Колко различно е бъдеще, което още го няма, от онова, което вече го няма. Колко е друго това нямане. Първото е пълно с обещание, второто е апокалипсис…
Гаустин, „Приписки за края на времето“
17
Паметта те държи, сковава те в твърдите очертания на един-единствен човек, когото не можеш да напуснеш. Забравата идва, за да те освободи. Чертите губят остротата и категоричността си, неяснотата размива формата. Ако не помня ясно кой точно съм, мога да съм всеки, дори себе си, дори себе си като малък. Изведнъж онези игри при Борхес, които толкова си харесвал като млад, игри на удвояванията, стават реални, случват се с теб самия. Онова, което е било метафора, е станало болест, ако обърнем Зонтаг. Тук вече няма метафори, както беше казал Г., когато се видяхме за първи път и обсъждахме смъртта на еднодневките в края на деня. Тук вече наистина не си сигурен от коя страна на историята си. Тук „аз“ става най-безсмислената дума, празна черупка, която вълните търкалят по брега.
Идва голямото напускане. Напускат те едно по едно всички тела, които си бил. Саморазпускат се.
Ангелът на напускащите и ангелът на напуснатите – понякога един и същ…
18
Попадам на следната записка в жълтия тефтер, която няколко дни не ми дава покой.
„Докато пише роман за напуснатите от паметта, той самият започва да губи памет… Бърза да го завърши, преди да е забравил това, за което разказва.“
Подиграва ли се, плаши ли ме, или ми подхвърля идея?
19
Конфузията със забравянето на имена… Разбира се, от това се оплаква всеки на някаква възраст. Но става дума за имена на много близки хора. Не можеш например да забравиш името на жената, с която навремето си живял, имал си брак няколко години, а сега ти подава романа и се усмихва, очаквайки много личен автограф. Наредила се е на опашка при едно от редките ми излизания пред публика преди време. И… пълен блокаж. Мога да си припомня тялото й в детайли, да кажа къде има бенка, как го направихме първия път, това са пет години живот.
Но името… превъртам дузина в главата си и никое не е нейното. Не ми е за пръв път, но никога не е било така страшно, никога с толкова близък човек. Оглеждам се безпомощно, опашката чака. Знам някои трикове в такива случаи – ако има познат наблизо, ще го запозная с нея, за да чуя името ѝ, но за беля сега няма такъв човек наоколо. Минавам на план Б. Да сложа един надпис, достатъчно личен, но без име. Надписвам нещо като За общото минало, от което сме направени. Подавам книгата. Тя я отгръща, после невинно ми я връща – е, добави името, моля ти се…
Натискам от притеснение прозрачния плот на щанда, нещо поддава и стъклото с трясък се свлича в краката ми. Китката ми кърви здраво, една жена от опашката припада, хората се скупчват, момичето от книжарницата залива кървящото с вода и вади тампони, даването на автографи е прекратено, опашката се разпада, двама фотографи снимат, утре ще се видя в някой жълт сайт… потънал в кърви… но такова облекчение за мен има във всичко това… Мога ли да помогна с нещо?, шепне разтревожена жена ми, бившата ми жена, заради която кървя като заклан. Всичко е наред, казвам, забелязвайки малко кръв върху нейния екземпляр, точно до посвещението.