Ааа, виж ти какво съвпадение. Колко е голяма вашата внучка, госпожа?
На 7-8 трябва да е, а вашата?
Боже, какво съвпадение, и моята е на толкоз. Ето я на снимка.
Сериозно ли, госпожа, викала другата, ама това е моята внучка.
Понякога се стигало до разпра, понякога се помирявали с узнаването, че са в една и съща къща при едно и също семейство и че дъщерята на едната е взела сина на другата.
На следващата сутрин, казваше моят приятел, всичко започвало отначало.
Откъде собствено е госпожата…
28
СОЛ
Старите митове (и новите идеологии) не обичат обръщането назад… Обърналият се Орфей ще загуби завинаги Евридика, обърналата се към Содом жена на Лот ще стане стълб от сол, обръщащите се към миналото по-късно просто ги прибират. Всичко трябва да започне начисто, без памет. (Нова, нова е звездата на комунизма и няма нищо преди нея, декламираше местният партиен секретар в градчето Т. някога.)
Помнете жената на Лот. Помнете Содом и Гомор, огънят, който пада от небето. И не смейте да гледате назад, така ще напомня Лука. Всеки да остане там, където е. Този, който е на покрива на къщата си, да не слиза долу. Нито онзи, застигнат от апокалипсиса в полето, да го напуска. Прилича на полицейско разпореждане.
Но в какво толкова е престъплението на миналото? Защо да не гледат назад? Защо миналото е опасно, а обръщането към него грях, който те превръща в стълб от сол? Апокалипсисът идва да унищожи тъкмо миналото. Не е достатъчно да напуснеш Содом и Гомор, това е лесно, всеки бяга от бедствието. Условието е да го забравиш, да го изличиш от паметта си, да не ти е мъчно за него. Жената на Лот е напуснала града, но не е успяла да го забрави.
Времето не е поредната секунда, изтекла току-що, а цял ред от провали назад (и провали напред), струпване на развалини, както го описва Бенямин, пред които ангелът на историята ще стои втрещен, с извърнато лице. Дали Ангелът на историята (нарисуваният от Клее Angelus Novus) не е всъщност жената на Лот?
Защо тя спира и се обръща назад?
Защото е човешко.
Какво е оставила там?
Минало.
Защо тъкмо в сол?
Защото солта няма памет. Нищо не расте върху сол.
В Нюрнбергската хроника на Хартман Шедел от края на ХV век има една илюстрация на тази сцена. В близък план бащата с дъщерите, воден от един развеселен ангел, който нещо му бъбри. Крачат напред, отдалечавайки се от горящия Содом със срутващите се кули. По средата между отдалечаващата се групичка и горящия град стои една жена в бяло. Обърнала е лицето си назад. Всъщност гледа леко встрани. Миналото, както и огънят не могат да се гледат директно в очите. Лицето й е умиротворено. Няма ужас, няма страх, няма болка. Вече е само сол. А дъщерите и старият Лот, водени от разбъбрения ангел, дори не забелязват отсъствието ѝ. Вече са я забравили.
29
Недейте си събира съкровища в настоящето, гдето молец и ръжда ги изяжда и гдето крадци подкопават и крадат. Но трупайте съкровищата си в миналото, дето молец и ръжда ги не изяжда и дето крадци не подкопават, нито крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
(Гаустин, „Апокрифни версии и нови завети“)
30
Нищо не успокоява така, както наредените еднакви томове на енциклопедии от различни континенти – старо вишневочервено, кафяво и черно.
Тази мантра от заглавия може да се ползва срещу зли сили и времена:
Enciclopedia general ilustrada del País Vasco
Enciclopedia de México
Nueva enciclopedia de Puerto Rico
Diccionario biográfico de Venezuela
Encyclopedia Britannica
The New York Public Library, Oriental Collection
The South in American Literature, 1607-1900
Poisonous and Venomous Marine Animals of The World
Nomenclator Zoologicus
Il grande libro della cucina italiana
The Cuisine of Hungary
Book-prices Current (London), 1905/06
Subject Index of Books Published Before 1880
The Mother of All Booklists
Anonymous and Pseudonymous English Literature
Dicionário bibliográfico brasileiro
Catálogo de la bibliografía boliviana
Short-title Catalogue of Books Printed in England, Scotland…, 1475-1640
Catalogue of German Books, 1455-1600
Crime Fiction, 1749-2000
Bibliographía de la literatura hispánica
31
Някъде в Андите вярват и до днес, че бъдещето е зад теб. Идва изненадващо и непредвидимо зад гърба ти, а миналото е винаги пред очите ти, вече случило се. Когато говорят за миналото, хората от племето аймара сочат с ръка пред себе си. Вървиш напред с лице към миналото и се обръщаш назад към бъдещето. Каква ли би била притчата за жената на Лот тогава?