Вървим напред и влизаме в безкрайните Елисейски поля на миналото.
Вървя напред и се превръщам в минало.
32
Сънувам отново този сън. Някъде, в библиотеката на света, в главната зала с висок нарисуван таван, дървени маси и струговани лампи в мекия цвят на старо злато, седи един мъж, скрит зад разтворен вестник. Вестникът е голям, следователно стар, каквито бяха вестниците едно време. Вървя към него между лица на хора (само лицата виждам в съня), които се извръщат към мен. Лица на жени и мъже, познати отнякъде, но отдавна загубили имената си. Знам (не знам, но усещам), че всички ни наблюдават, сцената е важна. На първа страница в телеграфен стил с големи букви пише… какво, още не мога да прочета.
Изглежда близо, но в съня пътят се удължава от само себе си, движенията ми стават все по-трудни, сякаш газя в нещо лепкаво или просто ме е страх да стигна до него… Страхът е двоен – първо, да прочета какво пише, макар че някъде в себе си знам какво е. (Знам наизуст целия вестник.)
Вторият страх е, че като стигна, мъжът ще свали вестника и ще видя собственото си лице.
33
Има дни, в които сякаш всичко е наред, мога дори да пиша, връщам си градове и стаи, където съм бил, умът ми е бистър като кофа дъждовна вода, после всичко отново се замътва, блатясва… идват някакви хора без лица, тропат из стаята, говорят, заплашително искат да ме направят щастлив, после не помня нищо, гледам в някаква точка и нямам сили да си отместя погледа…
34
Подстригване в Бруклин при Джани, таджик, който си тананика Франк Синатра и когато отваря бръснача да ми обере врата, изпитвам извечния страх да не бъда заклан като агнец. После вади отнякъде една непоносимо гореща и влажна кърпа, която хвърля върху лицето ми и затиска отгоре. Така клан-недоклан, душен-незадушен, лиснат накрая с лавандулов одеколон, отварям очи като възкръснал и давам по-голям бакшиш, като откуп за оцеляването си. Още на тротоара прибавям в тефтера миризмата на бръснарския одеколон, събуждащ спомени за подстригвания. Всеки има памет и страх от това. Всеки е регистрирал собственото си побеляване върху бръснарския стол.
Особеният мирис на нюйоркските улици, идващ от гниещите плодчета на гинко билобата. Записвам и тази миризма… Гинко билоба в Ню Йорк. Какво ли има в паметта на това дърво, което помни края на динозаврите, тези движещи се (и падащи) небостъргачи отпреди ледената епоха. А редом с тях и падането на истинските небостъргачи – това е непомерна, ужасяваща памет. Сега разбра ли защо имаш кошмари, казвам си, защото се тъпчеш от години с гинко билоба срещу забравяне, а то помни ужасни неща.
Пътувам всеки ден от Бруклин до Нюйоркската библиотека на Пето авеню и 42-ра. Постепенно свиквам с всички детайли по пътя. Излизането към Манхатън Бридж, далече в дъното Статуята на свободата, гледката на калкани, комини, водни кули, огромни покривни тераси с прострени дрехи по тях, преди метрото да слезе пак долу. Излизам на Таймс Скуеър, оставам за минута да прочета билбордовете, сякаш преглеждам първите страници на днешния вестник. Билбордовете са новите вестници. Какво пише – някакви чудовища, завръщане в бъдещето, блокбастъри, които плашат с края на света, часовници и кредити… Явно нищо добро не се задава. Продължавам по 42-ра, под саундтрака на пожарни и полицейски коли, като във филм. Влизам в Браянт Парк, покрай зелените масички и столове, под високите платани, хвърлям едно око към Крайслер Билдинг, този сецесион във вертикал, и хлътвам в хладната пещера на библиотеката като в друго време, времеубежище.
35
По радиото съобщават, че в пустинята завалял сняг през юли и натрупал по пирамидите, представям си сфинкса със снежна шапка. Снегът се подиграва с публичните статуи, както беше писал Одън. Какво ли правят камилите в тази снежна пустиня. Търсят трескаво назад в някаква дълбока памет какво се прави в такива случаи, но записи няма, тайм-капсулите на гените не пазят нищо подобно.
Казват, че като дойде краят на времето, сезоните щели да се смесят.
36
Сънувах сън, от който успях да задържа само една фраза. Невинното чудовище на миналото. Съня забравих, остана фразата.
37
САРАЕВО 1914/2024
Възстановките стават все по-брутални, все по-автентични. Тази е една от най-популярните на Балканите – обиколка на Сараево с копие на автомобила на Франц Фердинанд – Graf & Stift Phaeton, черен, четирицилиндров. Също дрехите, бялата риза на престолонаследника, униформата, сабята, маршрутът, спирките, фаталното объркване на шофьора – всичко като в онзи ден.