Европа се оказва на косъм от втора Първа световна война.
38
Нещо се е сменило, нещо не е същото.
Чувам провлачените му стъпки, тежкото дишане. Преди не беше така, преди имаше ритъм, танцуване, тичане.
Мярвам за миг между сенките на листата уморената светлина от вчера или от забравен следобед преди години. Нещо пропуска, прокапва, утаява се от други времена.
Усещам с небцето си вкус на пепел, с носа си мирис на изгоряло. Като от самозапалило се стърнище или гора…
Нещо се е сменило, нещо не е същото.
Напипвам с пръстите друга кожа, хладна и зърнеста. Преди беше топла и гладка, жива като ръка на човек, сега е като изсулена кожа на пепелянка.
Разхождаш се в горещ следобед през август и изведнъж иззад някой храст те блъсва воня на разложено. Труп, на плъх вероятно, но все пак труп.
Нещо е тръгнало да се разваля, да горчи, да се вмирисва, да потъмнява и да изстива, с петте си сетива го усещам.
Нещо се е сменило, нещо не е същото.
Ами ако времето вече е спряло? Как ще разберем? Ще спрат ли часовниците? Ще останат ли календарите на една и съща дата? Едва ли, те всъщност не се хранят с време, не живеят от това.
А кое тогава се храни с време?
Всичко живо, разбира се. Котките, кравите, пчелите и водните змии, магарешкият бодил, мишеловът и мишките, катериците в парковете, земните червеи и плодовата муха, синият кит и червеноперката – всичко, което плува, хвърчи, промъква се тихо, катери се по дървета, расте, плоди се, остарява и умира. Само тези се хранят с време… Или времето с нас. Ние сме храната на времето.
Трябва да усетим, по дяволите, ако е умряло.
39
И отново при рафтовете с книги, да се убедя, че светът е подвързан и подреден. Ето я Първата световна, приключила в дванайсетте еднакви червени тома на някаква енциклопедия. Ето я Студената война, завинаги погребана между кориците на три големи тома, сиви. Нито Испанската гражданска е страшна вече (спи на горния стелаж), нито Втората световна, за нея стелажите са два. Всичко рано или късно се превръща в книги, както казваше Маларме в любимия на Борхес цитат. Което, като се замислиш, не е чак толкова лош изход.
Стоя в Мейн Роуз Рийдинг Руум под окачените нарисувани небеса в стил Веронезе. Седнал съм близо до рафтовете с исторически книги. Взел съм, повече за алиби, първия том на една Енциклопедия на Студената война, издание от 2008, буквите А-Д. Давам си сметка, че мога да разказвам фронтови спомени от тази война, воювахме още като деца в нея. Разлиствам я и като шпионин хвърлям скришни погледи към хората наоколо. Каквото четеш, в такова се превръщаш. На масата пред мен стои човек, когото веднага разпознавам като бездомник. Винаги съм усещал необяснима близост с тях. Носи шушляково яке, доста по-голям размер (имам подобно) и ушанка със стърчащи настрани наушници. В читалнята е топло, но на него така му е по-добре, събран, готов веднага да си тръгне, ако го изгонят, познавам добре това чувство на предварителна вина.
Вляво от себе си е наредил купчина книги. Всъщност е един от малкото наоколо, които наистина четат. Останалите зяпат в телефоните си, чатят, чакат да спре дъждът навън. Библиотеката е убежище, топло и сухо място, отворено за всички. Преди години имало опит да се спре влизането на клошари, но го отхвърлили. Изгарям от любопитство какво точно чете, ставам, правя се, че търся нещо на съседните рафтове, и се обръщам леко. Най-отгоре на купа пред него стои дебела поопърпана „Хроника на варварите“. Под нея, успявам да прочета гръбчето – „Кратка история на Индия“. А най-отгоре… не може да бъде – Гаустин, „Избрани съчинения“. Неволно посягам, клошарят вдига очи, едва тогава разчитам правилно корицата – Августин, разбира се. (Почти съм сигурен, че преди малко пишеше Гаустин.) Извинявам се, той ме гледа втренчено, после се навежда отново над книгата, която държи, някакъв албум с огромни испански къщи от XIX век.
40
Преди няколко години тръгнах бавно да губя слуха си. Дискретното слухово апаратче, което ми изписаха с обещанието, че ще си върна косовете сутрин и щурците в лятна нощ, не свърши почти никаква работа. През него чувах всичко като записано на стара грамофонна плоча, с лек метален отглас и пропуквания тук-там. Усещане за техническа възпроизводимост, както би казал Бенямин. Саундтракът на света от вчера, записан и въртян на плейбек.