Казват, че животът ми бил съвсем друг.
Съгласявам се, за да не ги дразня. Но аз собствено друг живот нямам.
Вече не помня аз ли измислих Гаустин, или той – мен. Имаше ли такава клиника за минало, или това беше само идея, бележка в тефтера, случайно попаднало ми парче вестник? И дали всичко това с прииждането на миналото вече се случи, или започва от утре…
0
1939/2029
Войските са струпани и чакат. Първите изстрели ще бъдат дадени от кораба Schleswig-Holstein към военните складове на полуостров Вестерплате до Данциг. Готви се отдавна, чака се конкретен момент, някаква годишнина. Всичко ще бъде точно пресъздадено по часове. Има предварителен малък спор по минутите, някои твърдят, че началото е в 4:44, други в 4:48. Ще падне и първият за тази война убит войник, полският сержант Войчех Найзарек. Луфтвафе ще подкрепи нападението от въздуха… В Балтийско море ще чакат няколко подводници.
Знам какво ще се случи. При милион и половина войска стига един изстрел и… Танковете ще тръгнат през дърветата, онзи стар кораб ще започне да сипе снаряди, скритите картечни гнезда ще се разкрият и ще насекат всичко с кра-кра-кра – първото тяло ще бъде разкъсано, ааа, някой е сменил халосните патрони с истински, отсреща ще отвърнат на огъня… вой на обезумели лисици, подплашени врани, сигнални ракети, които прорязват небето, всичко е чакало, всичко се е трупало, за да се отприщи сега… Знам отнякъде, че първия ден ще паднат общо 20 убити, четирима от полска и 16 от немска страна, а накрая – милиони…
Най-голямата досега военна възстановка, в реални размери, с милион и половина статисти войници от Вермахта, разположени по цялата граница с Полша с дължина 1600 км, 62 дивизии, 54 от тях в бойна готовност, 2800 танка, 2000 самолета (старите юнкерси и щуки са потегнати), артилерийските оръдия чакат прикрити в гората, подводници, линейни кораби, флотилия ескадрени миноносци, флотилия торпедни катери.
Повтаряме тази война, за да не се повтори никога повече, ще каже по радиото някой и тази абсурдна тавтология ще отключи всичко.
Утре беше 1 септември.
1
Жгмцццрт №№№№кктррпх ггфпр111111111…внтггвтгвнтгггг777ррр……………….
БЛАГОДАРНОСТИ
За човек, който обича света от вчера, тази книга не беше лесна. Тя в известна степен се разделя с една мечта по миналото или по-скоро с това, в което се опитват да го превърнат. В известен смисъл се разделя и с бъдещето.
Различни места и убежища бяха част от пътя на този роман.
Благодаря на Cullman Center, New York Public Library, където прекарах десет месеца през 2017/ 2018 г. в щастливо четене и водене на бележки.
Благодаря също на Literaturhaus Zurich за любезната им покана през 2019 г., която ми даде време и въздух да пиша.
Човек си мисли, че пише в самота, но непрекъснато води разговори в главата си с други хора и книги. Благодаря на всички тях, вероятно отгласи от тези задочни реплики ще откриете в романа. Благодаря и на Гаустин, който винаги беше някъде наоколо.
Благодаря на хората, с които споделях идеи в хода на писането или бяха първи читатели – Бойко Пенчев, Иван Кръстев, Надежда Радулова, Димитър Кенаров, Божана Апостолова, Анджела Родел, Галин Тиханов…
За проучванията, особено по една от главите, свързана с референдума за минало, благодаря на Хеле Далгор, Мари Врина-Николов, Мария Вутова, Хенрике Шмид, Магда Питлак, Ярослав Годун, Хелън Куйман, Борислава Чакринова, Джузепе Дел Агата, Веселин Вачков, Маринела Липчева и Мартин Вайс.
Благодаря също на Wissenschaftskolleg Berlin, където завърших книгата в края на високосния февруари 2020 г. Имах хубави и окуражаващи разговори с приятели и колеги там като Ефраин Кристал (Борхес беше с нас през цялото време), Волф Лепенис, Торстен Вилхелми, Барбара Щолберг-Рилингер, Катарина Бигер, Даниел Шонпфлуг, Стоян Попкиров, Лука Джулиани, Давид Мотадел, Феликс Кьорнер…
Благодаря на Божана Апостолова, която застана непоколебимо зад ръкописа, както и зад предишните ми книги, излизащи в „Жанет 45“.
Благодаря на Недко Солаков, Лора Султанова, Христо Гочев, Невена Дишлиева-Кръстева и Ива Колева, които работиха по книгата в извънредно положение.