Капката пот стигна до долната част на гърба й и тъй като замря за миг там, Сандрина се опита да съсредоточи ума си върху нея и да се гмурне вътре, за да потърси там жадуваното откъсване от действителността. Дишаше бавно и равномерно, наслаждаваше се на обливащата кожата й гореща пара, на тишината и на липсата на опасност. Успя да намери своето кътче покой в малката капка. Слаб ветрец накара камбанките отвън да зазвънят, подсилвайки усещането за пълно спокойствие. А веднага след това Сандрина долови аромата на нещо нежелано — характерната натрапчива миризма на мъж, толкова слаба, че едва се усещаше.
Знаеше, че ритуалът е компрометиран. Не за първи път присъствието й в светилището предизвикваше нежелани последици. Имаше още две жени, които участваха в ритуала, но те не бяха нито млади, нито привлекателни според общоприетите норми. Подобни особености не би трябвало да оказват влияние, когато служиш на Богинята, но човешките същества са по природа несъвършени и идва момент, когато тези фактори вземат надмощие. Сандрина се намести лекичко, докато свиваше и отпускаше всеки мускул на тялото си, приключвайки медитацията. Сега вече осъзнаваше, че е гола пред чужди хора, усещаше стичащата се между гърдите и по гърба й пот и полепналата коса. Един млад клисар чакаше при вратата с кърпа от груб плат.
Тя се изправи с бързо движение, като танцьорка, каквато всъщност беше в предишния си живот. Знаеше, че един от по-младите братя я наблюдава, докато излиза, че следи Всяко нейно движение. Знаеше също и какво вижда — рядко красива млада жена със златиста спускаща се до раменете коса и почти безупречно тяло, ако се изключеха няколко белега от битки.
Всъщност Сандрина бе сигурна, че има и други недостатъци, но те бяха скрити в нея, а красотата й бе по-скоро проклятие.
С дълги крака, красиво оформени бедра и тясна талия, с добре развити рамене, тя бе на върха на физическата си форма. Но нищо не можеше да промени лицето й: правия, идеално оформен нос, бледосините й очи, пълните устни и деликатната брадичка. Беше още по-поразителна, когато се усмихваше, което се случваше рядко. Дори когато беше с ризница мъжете пак се обръщаха след нея.
Потисна желанието да извърне глава, за да види кого от младите братя е възбудила с голотата си — това беше негово бреме и ако подхождаше към ученията на Богинята с мъдрост, щеше да си даде сметка, че е слабост, която трябва да надделее, урок, предназначен да го направи по-силен.
Никак не й се нравеше мисълта да е нечий урок.
Взе кърпата, влезе в банята и седна на една пейка до ведро със студена вода. Вдигна го и го изля върху себе си, наслаждаваше се на студената вода и на яснотата на мисълта, която пораждаше тя. Докато се бършеше с кърпата, изпита наслаждение от краткото усамотение в банята. В живота й рядко се случваше да е сама. Това ставаше обикновено докато крачеше по някой път, заобиколена от свистенето на вятъра в клоните и звуците на диви животни, и тя ценеше подобни моменти.
След всяко пътуване се отбиваше тук, в храма в Крондор. Единственият истински дом, който бе имала някога. Бе израсла на улицата, отгледана криво-ляво от майка, пристрастена към всяка позната дрога, но най-вече към Съня, бял прашец, който при пушене пораждаше видения и преживявания, много по-ярки от самия живот. Майка й се бе опитала да я закриля, доколкото позволяваше слабостта й, докато стане жена. Тялото, което Сандрина смяташе за проклятие и което можеше да накара да секне дъхът на много глупави мъже, се бе развило доста отрано, малко след като навърши единайсет. Към тринайсетата си година тя бе станала истинска красавица. Майка й я научи на някои хитрини — да не се мие, да подреже косата си къса, да пристегне гърдите си, за да прилича на момче, и това успя да я опази, докато стана на четиринайсет и един от биячите прозря какво се крие зад маскировката.
Шегаджиите от Крондор бяха престъпна организация под властта на Праведника, но не чак толкова стриктно контролирани, че да се съобразяват с целомъдрието на едно улично момиче. Биячът я облада, докато майка й бе в прегръдките на една особено силна дрога на име Блаженство. След това започна да я навестява често. Винаги носеше Блаженство, или Съня, или някоя друга дрога, продавана от Братството на крадците.