Сандрина приключи с бърсането и се върна в съблекалнята. Монасите, на които бе възложено да се грижат за навестяващите ги братя и сестри, тъкмо почистваха захабената й от пътувания броня. Тя нахлузи широките си панталони и свободната туника, и двете ушити от груб плат, обу тежките обувки и затегна колана. Докато се обличаше, си помисли, че първият й мъж всъщност не беше чак толкова лош човек. С течение на времето той се влюби в нея и когато се любеха, се стараеше да е нежен и внимателен, а на моменти бе дори непохватен. Мъжете след него бяха тези, от които научи какво е истинска жестокост.
Беше на петнайсет, когато почина майка й. Твърде много дрога, или пък някоя със сгрешени съставки, а може би някой си го бе изкарал на нея — така и не узна истината, освен че я намериха да плува по очи недалеч от Рибарския пристан в южния край на залива. Странно, че я откриха толкова далече от местата, където се навърташе обикновено, но не достатъчно странно, за да подтикне Праведника или някой от помощниците му да проучат въпроса. А и с какво би ги заинтригувала смъртта на поредната пристрастена към дрога блудница? Освен това тя бе дала на Шегаджиите дъщеря, която струваше повече, отколкото някога би струвала майка й.
Сандрина бе преместена в един от най-добрите градски бордеи, където започна да изкарва злато. Скоро след това узна какво е да носи копринени дрехи и скъпоценни камъни, да мие косата си всеки ден и да получава редовно храна. Стана специалистка в прилагането на разкрасяващи и ароматни кремове, течни масла, благовония и червила. Можеше да изглежда невинна като дете или зла като кешийска куртизанка, в зависимост от предпочитанията на клиента. Обучиха я на маниери и да говори кешийски и квегски, но най-важното — да се изразява като дама от обществото.
Тъй като похитителите й се погрижиха за образованието й и я научиха да чете и да пише, тя реши да им прости и потисна първоначалния си импулс да търси възмездие. Богинята учеше да се прощава. Но Сандрина се закле никога да не забравя.
Това, което можеше да им прости, бе пробуждането на апетита към неща, които бе по-добре да се избягват: твърде много вино, дрогата, към която бе пристрастена майка й, фините дрехи и бижута и най-вече — мъжката компания. Когато се раздели с тази професия, Сандрина бе получила тежък психически недъг — тя жадуваше да бъде докосвана само от мъже, от които се отвращаваше, и се ненавиждаше за това перверзно желание. Единствено строгата дисциплина на ордена й помогна душевният конфликт да не прерасне в нещо по-сериозно.
Когато излезе от съблекалнята, че младият клисар й каза:
— Отец-епископът иска да говори с вас, сестро.
— Тръгвам веднага — отвърна тя. — Знам пътя.
Момчето хукна да изпълнява друга задача, а Сандрина въздъхна. Отец-епископът й бе оставил само два дни за почивка, преди да й намери друга работа. Докато крачеше към канцеларията му, се надяваше да я вика за нещо толкова опасно, че само луд би се съгласил да го изпълни.
Стигна близкия ъгъл на храма и вдигна глава към малкото зарешетено прозорче. Вляво, до кралската корабостроителница, се виждаше дворецът на принца, който доминираше над целия град. Вдясно и доста по-близо бе разположен Храмовият площад, край който се помещаваха Орденът на Сунг и Храмът на Кахули. Имаше и други важни храмове, но тези двата изпъкваха над останалите. Запита се, не за пръв път, какъв ли щеше да е животът й, ако брат Матиас членуваше в друг орден.
Той бе първият божи човек, когото срещна, и първият от двамата мъже в живота й, към които чувствата й не бяха негативни — Сандрина обичаше брат Матиас, както дъщеря обича баща си. След три години в онзи луксозен бордей Шегаджиите я продадоха на един от най-богатите кешийски търговци, който до такава степен бе хлътнал по нея, че настоя да я купи и да я отведе в кешийския град Шамата. Тъй като виждаха в негово лице ползотворен сътрудник, макар търговецът да делеше поравно заниманията си с легален и нелегален бизнес, и въпреки че нямаха обичая да продават своите момичета — в Кралството търговията с роби бе забранена. — Шегаджиите охотно предоставиха услугите й срещу значителна сума в злато.
Тъкмо брат Матиас бе този, който спаси живота й и го промени. Не можеше да си спомни първата им среща, без да се смути, а и сега — преди срещата с отец-епископа — не бе моментът за подобни чувства, така че прогони спомените от ума си.
Влезе в скромната канцелария, обитавана от един от най-могъщите членове на ордена Щит на слабите. Само в Риланон имаше по-висок пост. Но макар че Великият майстор бе запазил церемониалната си отговорност, възрастта го бе лишила от способността да изпълнява реално задълженията си и седмината отци-епископи бяха поели тази тежест върху себе си. Напоследък се говореше, че отец-епископ Крийган е най-вероятният наследник за поста на Велик майстор.