За изненада на почти всички, които идваха в кабинета на отец-епископа, той не разполагаше с преддверие, нито пък отвън стояха монаси и чиновници, които да му помагат, и вратата винаги бе отворена. Обитателите на храма знаеха причината: вратата на отец-епископа бе широко отворена за всеки, който се нуждае от помощта му, но да се смили над последния Богинята, ако причината да го обезпокои не е сериозна.
Тя спря пред вратата и почака да я поканят. Спомни си първия път, когато дойде тук, току-що завършила обучението си в храма в Кеш. Беше се върнала в Крондор изпълнена със смесица от нетърпение и боязън, защото не се бе прибирала в града през петте години, откакто я бяха продали на кешиеца. Но само минута в компанията на отец-епископа бе достатъчна, за да я накара да забрави грижите си.
Той забеляза, че стои на прага, и й махна с ръка.
— Сандрина, има една работа, която ми се иска да поразучиш. — Тъй като не посочи някое от четирите кресла край стената, тя спря в средата на стаята и застана в почтителна поза.
Писалището му бе съвсем семпло, обикновена маса с правоъгълни кошници, в които бяха натрупани книжа. Помощниците на отец-епископа не можеха да се оплачат от липса на работа.
Някои биха го сметнали за хубав мъж, но Сандрина знаеше, че в поведението му има нещо, което ще ги накара да се стреснат — една арогантна увереност, че винаги е прав. Въпреки това тъкмо той бе човекът, който бе помогнал на някогашната крондорска блудница да започне живота си отново и в порядъчно русло, и тя винаги щеше да му е благодарна. И освен това не можеше да не признае, че неизменно успява да й намери най-интересните задачи.
— Готова съм, отче-епископе.
Той се усмихна и тя усети, че я залива вълна на задоволство.
— Да, ти винаги си готова.
Облегна се назад и я покани да се настани в някое кресло. Тя знаеше, че това означава продължителен разговор на сложни теми.
— Изглеждаш добре — отбеляза той. — Как си — от последната ни среща насам?
Сандрина знаеше, че е напълно наясно какво е правила през изминалата година, откакто за последен път я бе викал в канцеларията. Тогава я прати да разследва доклад за нечия нежелателна намеса в храмовото правораздаване в Свободния град Натал — който се оказа неверен, — след което трябваше да отпътува за далечното Крудийско херцогство, където имаше подозрения, че в едно забравено от бога селце се спотайва магьосник беглец на име Сиди. Последното също не отговаряше на истината. Но въпреки това тя представи на отец-епископа подробни доклади за срещата си с един побъркан магьосник, който бе навлязъл твърде навътре в Тъмното изкуство, и как бе спасила селяните от неговите набези. Малката му банда от черни призраци почти бе опустошила селцето и бе оставила оцелелите без припаси, с които да преживеят идващата зима. Сандрина се бе свързала с най-малкия син на Крудийския херцог, който се бе съгласил да прати помощ на селцето — баща му и по-големият му брат бяха напуснали замъка в Крудий, но момчето се справи чудесно със задачата.
Като цяло това се оказа важна, но прозаична задача, след като се справиха с побъркания магьосник. Петнайсетгодишният Хенри, вторият син на херцога, бе направил дълбоко впечатление на Сандрина. По тези места го наричаха Хал и той бе проявил както зрелост, така и решителност, докато действаше като посредник между заместниците на своя баща и един Непреклонен рицар от Храма на Дала. Пограничните селища, изглежда, често бяха по-скоро бреме, отколкото да носят полза на местните велможи: предоставяха почти незначителна реколта от бедната земя, а изискваха непропорционална по степен закрила от мародерстващи ренегати, нападения на таласъми, Тъмни елфи и каквито още злини обитаваха тези региони.
Сандрина бе прекарала по-голямата част от предишната година в Крудий и се бе върнала едва след като се увери, че селцето вече си е стъпило на краката. По пътя към Крондор се намеси в няколко дребни конфликта, като винаги вземаше страната на тези, които са по-малко или са обсадени и преследвани; опитваше се да възстанови равновесието и да намери мирно решение. Често се сблъскваше с ироничния извод, че трябва да прилага насилие, за да се справи с друго, по-голямо.