— Какво има? — попита Магнус.
— Блокират ни.
— Какво? — попита Рандолф.
— Не можем да преминем през разлома.
— Как е възможно това? — попита Саймън.
Пъг огледа хълма и забеляза един голям камък. Хвърли го към портала, но щом докосна блещукащата сивкава завеса, камъкът отскочи назад.
— Няма да те убие, но опиташ ли да прекрачиш, ще си разкървавиш носа.
— Кой го е направил? — попита Магнус.
Пъг си пое бавно дъх и отвърна:
— Същият мръсник, който е в състояние да променя заклинанието за призоваване на Амиранта и да го използва срещу него. Поне така предполагам.
— Беласко? — попита Магнус.
— Или неговият господар — отвърна Пъг. Огледа се и посочи една малка площадка. — Елате. Няма да си губим времето в опити да преодолеем бариерата. Познавам достатъчно добре науката за разломите, за да мога да създам друг портал, който ще следва този по пътя към дома. Ще ми отнеме обаче доста време, ако не ми помогнете.
Малко след това работата закипя.
Откъм горящата сграда лъхна нажежена вълна и се стовари върху Миранда и спътниците й, които се бяха появили насред градината.
— Дръжте се за мен! — извика тя задавено, задушена от гъстия дим. Тъй като никой не се бе пуснал, й отне броени секунди да ги премести на един нисък хълм, откъдето се виждаше задната част на главната сграда.
Долу всичко гореше.
Централната сграда пламтеше като клада, от прозорците й вратите й се подаваха ярки огнени езици. Околните постройки също горяха. Земята около тях бе обсипана с телата на ученици и преподаватели.
И тогава се появи първият демон — изскочи иззад ъгъла, преследваше един от оцелелите ученици. Миранда вдигна ръка и запокити по него сноп енергия, която би трябвало да го превърне в купчина пепел. Вместо това заклинанието само го зашемети, но ученикът все пак набра известна преднина. В следващия миг адското създание разтърси глава и се огледа да види кой го напада.
Видя Миранда на хълма, приведе се и се втурна в атака.
Имаше приблизително човешка форма, но плещите му бяха по-широки и яки. Главата му приличаше на котешки череп, напълно лишена от плът, с огромни извити зъби. Краката му завършваха с конски копита и макар да изглеждаше малко тромав, той се придвижваше с неестествена бързина.
Миранда се ококори от почуда, че демонът се отърси тъй леко от удара й. А после умът й сякаш се парализира и тя не можеше да си спомни нищо.
Амиранта произнесе едно заклинание, отпрати го срещу препускащия към тях демон и той се препъна, после замря неподвижно и се разтрепери, сякаш е уловен от невидима чудовищна ръка, която сега го стиска и разклаща.
— Някой от вас да довърши тази гад — каза Амиранта на Сандрина и отец-епископ Крийган.
И двамата използваха най-силните си магии за унищожение, специално пригодени за демони, и чудовището нададе предсмъртен вик, падна на колене и лумна в оранжеви пламъци.
— Благодаря — задъхано каза Миранда. — Вече си мислех…
— Демоните не са като простосмъртните същества — обясни Сандрина. — Понякога грубата сила е по-ефикасна…
— Но друг път не е! — извика Брандос. — Внимавайте!
Една летяща твар, сякаш сътворена само от криле и нокти, профуча над тях с очевидното намерение да откъсне нечия глава. Крийган промълви нещо и замахна с ръка. В небето над него се появи черно петно, като блестящо одеяло от коприна, което обгърна демона и го задуши в обятията си. Докато падаше към земята, мятащото се тяло се смаляваше все повече и повече и накрая изчезна напълно.
— Там! — Сандрина посочи група демони, наобиколили неколцина от островните магьосници. Заклинателите използваха различни магии и вълшебства, за да удържат чудовищата, и засега, изглежда, се справяха.
— Трябва да им помогнем! — извика Миранда и хукна надолу по склона.
— О, богове! — въздъхна Брандос и я последва.
Миранда спря недалеч от групата и подхвана заклинание, но Брандос се хвърли и успя да я събори на земята, понеже демоните изстреляха черен облак, пронизван от пулсираща пурпурна светлина.
— Когато се съберат на група, както сега — обясни задъхано старият боец, — значи се готвят да пуснат нещо такова. — Изправи се и й помогна да се надигне тъкмо когато един демон се хвърли към тях.